Планинският терен на зверинския топра́к (район) позволяваше отглеждането главно на кози и по-малко овце. За да може населението да се улесни при отглеждането на козите и овцете и да ползват по-добре дохода им, лятно време всеки стопанин отделя млеконадойния добитък, наречен “сагмаль” от малките ярета и ягнета, наречени “младища”. Това отделяне на сагмальо от младищата се казва “о́тбив”. Отбивът ставаше обикновено около 15 юни или по време, когато годината позволява узряването на младищата за отбив. Отделения сагмаль стопаните откарват в определен ден на определено място, където се събира стоката. Това събиране на стоката на едно място се казва “бачи́я”, а мястото “бачиище”. Такива бачиища имаше в Бошня́шка пади́на и в Ра́вна. Ако времето беше много дъждовито или сушаво, то бачиите се изместваха на по-подходящо за такъв сезон място. Стопаните оставяха младищата при себе си, като ги отглеждат лятото с шилетата и другия ялов дребен добитък, наречени “я́лови бра́ви” или “я́ловина”. Оставяха си и по някоя коза за мляко, наречени “мазу́ри”. След разтурянето на бачията, събират сагмальо с отбитите младища, които са отвикнали да бозаят ́ отбили са се вече.
В една бачия се събират около 1000 - 1500 до 2000 глави сагмаль – примерно 900 кози и 600 овце. За събраната стока в бачиите стопаните цаняват пастири, които се грижат за нея. За главен пасти́р се избира човек който знае всеки ден кога и къде да изкара стоката на паша и водопой; нарича се “кеая́” - кехая.
Издояването на добитъка става в заградено в бачиището място, наречено “стра́га” – стъ́рга, от едната страна с широк отвор за вкарване на стоката, а от другата с тесни вратички, колкото да минава по едно “бравче́”, където сядат доячите. Те се избират обикновено между пастирите.
Всеки стопанин, който е докарал стока, първия ден вкарва сам стоката си в стра́гата, където започва издояването й. Полученото мляко от неговата стока се измерва. Измереното мляко се отбелязва на издялана пръчка с римски числа – вид рабуш. По този начин се измерва млякото на всички стопани. Издоеното мляко се измерва в “ка́бли” – един ка́бел се равнява на 2,250 кг. На един ка́бел мляко, получено при първото издояване, се дава на стопанина за цялата година по 12 ока́ сирене, 4 ока́ масло и извара, колкото пусне суроватката. Колкото кабли излезе млякото при първото издояване, толкова пъти по 12 ока сирене и по 4 ока масло се дава на стопанина. Например, ако млякото излезе 5 кабли, стопанинът ще получи 60 ока́ сирене и 20 ока́ масло. Този ден след издояването и претеглянето на млякото, стопаните предават стоката на бачиарите и си отиват.
Главният “бач” се занимава с уреждането на млякото, кеая́та, пастирите и доячите пасат и издояват добитъка, а няколкото малки момчета се използват за обща работа и за “покара́чи” - да подкарват и вкарват стоката в страгата. За вътрешния ред в бачията, за готвене, носене на вода, измиване и изпарване на “са́довете”, изваряване на суроватката и др. се съблюдават нарежданията на главния бач.
Прехраната на бачиарите се поема от стопаните, на които се съобщава колко време ще трае ба́чването. Бачия́рите получават по споразумение със стопаните обикновено – на главния бач 5 ка́бли, на пастирите и доячите по 4 ка́бли, а на подкара́чите според възрастта им по 2 - 3 ка́бли. Най-напред започва ба́чването на онези, които имат най-много стока и ка́бли и най-после на тези, които имат най-малко. Когато изба́чват на всичките стопани, съобщават им да си вземат стоката и бачията се закрива.
Издояването на стоката става три пъти на ден – заран, на́млаз и вечер. Надоеното мляко от всичката стока се насипва в големи дървени каци. Манипулациите на млякото за получаване на млечните продукти извършва главният и най-опитен бачия́р.
Млечни произведения и начин на получаването им в бачиите
За да се превърне млякото в сирене - небито или бито, е необходимо сирище. Сирището е продукт, който природно се намира в едно от червата на малките ярета и ягнета и представлява твърди, бели ядки. След заколването на младище, отрязва се червото със сирището - ядките. В единия край то е задънено, но въпреки това се завързва на възел, а другият - отвореният край се забожда с шилка и се забучва на стената да изсъхне. Подсирването става с малка част от ядката или с повече в зависимост от количеството мляко. В торбичката освен ядки има и друго съдържание, което съдържа също сирище, но по-долнокачествено и за да се използва и то, счуква се и се смесва с ядките, смесва се с мляко и се прави на топчета, които се изсушават на слънце.
Подсирването на млякото става, като топчето се слага на дланта и се разтрива, докато се нарони ситно необходимото количество. В по-ново време се произвежда и продава течна мая за сирене.
Сирене - небито
Млякото се подсирва веднага след издояването, докато е хладко. Като се “сга́сне” (сгъсти), се поставя в “цади́ло” да се “изца́ди” суроватката. След изцеждането и втвърдяването му сиренето се нарязва на четвъртити буци и се нарежда в качета, каци, тенекии или други съдове. Такова сирене, докато не е “прекипе́ло” се казва пресносо́ло, а след това е вече “узре́ло”. Изцедената суроватка се изварява и се получава извара, а това, което остава след изваряването, се казва “зи́ра”, която се дава на свинете и кучетата.
Бито сирене
Битото сирене се получава, като се подсирва прясно мляко. Като се захване малко, се удря няколко пъти с буталото в “бу́талкьата” и се оставя да се утаи. Утаеното съсирено мляко пада на дъното на “бу́талкьата”, събира се в “цадила”, изцежда се, нарязва се на буци, посолява се и се нарежда в “са́дове”. Млечната маса, която остава, се прехвърля в каца, като от време на време се подхранва с прясно мляко, получава се каймак, който плува отгоре в кацата, а под него остава бледа утайка, която се отточва. Каймакът се разрежда с една или две части вода, според гъстотата му и се избива на масло в специална, голяма “бу́талкьа”. Тя се задвижва посредством лост, наречен кобилица, който е заловен за буталото, закрепен подвижно по средата на расовато дърво, забито в земята. Свободният край се натиска надолу и вдига нагоре, движението се предава на буталото и последното избива каймака на масло. От останалата течност в кацата, след избиването на маслото, са прави извара, наречена “бу́таница”.
След изчезването на бачиите всеки стопанин отглеждаше стоката си на кошара извън селото и там по същия начин, само че в по-малки количества, се произвеждаха млечните продукти.
Правеха още и “бел маш”. След подсирване на сиренето и изцеждането му, то се оставя да шукне, нарязва се на филии, слага се в котле на огъня и се бърка непрекъснато, докато избие отгоре мазнина. “Бе́лио маш” е много вкусен, но много маслен и утратен – яде се като деликатес. Правеше се също и “кисало мляко”. В “бурда́к” се сипва от битото мляко, което се заквасва, но не става гъсто, а остава рядко и кисело. В “бурдака” непрекъснато се долива прясно мляко и се отлива кисело. Обикновено се дроби на попара с “просени́к” – кукурузен хляб.
Бачиа́ри, пасти́ри, доя́чи
Запомнени са имената на следните бачиари: Пе́но Ба́чов, Ми́ло Ива́нов, Найден Хри́стов, Стоян Неде́лкьов (от Очин дол), Георги Стойчов, Ангел Ива́нов, Петър Ми́цов, Мито Или́ев, Иван Вели́чков, Димитър Ри́стов са били помощници
Овчари: Найден Томов, Марин Гьоргьов, Петър Панчов, Ва́цо Ми́лов, Георги Ристов, Илия Йотов, Мито Вацов, Йота Нацин
Козари: Найден Милов, То́ма Пе́тров, Мило Иванов
Доячи: Никола Ценов, Давид Ге́нов, Георги Ву́нчов, Георги Да́нчов