Някога нашите места и планини, обрасли с гъсти гори, са били обитавани от мечки, вълци, диви свини, сърни, лисици, язовци, белки, златки, катерици, невестулки, порове, видри, лалугери, диви котки, зайци, мишки, прилепи, таралежи.

Мечката е обитавала онази част на нашето землище, където е имало диворастящи плодове – круши, дренки, ягоди, малини, както и в близост с разработените в планината царевични ниви – местността Сла́тина. Вълците са обитавали билото на планината извън нашето землище, но често са слизали и до нашите кошари. Лисиците живееха в подскалистите места, язовците в удобни за тях места, като например Я́зовиньето в местността Криву́ль. Белките, дивите котки и златките обитаваха хралупите на буковите и дъбовите гори, както и някои скални дупки. Лалугерите ги има най-много из ливадите на планината.

По едно време в местността Сла́тина се появила и мечка стръвница, която дебнела и нападала селските говеда, изкарани там на паша. Хвърляла се на гърба на някое говедо и започвала да смуче кръв от него, докато то се изтощи и падне изнемощяло на земята. При едно такова нападение мечката била издебната и убита с дърво от един смел селянин, когато е била още върху гърба на животното.

Дядо Стоян (баща на моята майка) имал царевична нива в същата местност Слатина. Мечка се научила да яде царевицата. Една вечер дядо наклал огън край нивата да плаши мечката, за да не съсипва царевицата. Понагрял се и заспал. Мечката почнала да кърши царевица в горния край. След като се нахранила, понеже била паднала слана, и́ станало студено и тя клекнала до огъня и също задремала. Нашият герой се събудил и замръзнал на мястото си, но като видял, че мечката е задремала, полекичка измъкнал една пламтяща главня от огъня и я бутнал под мечката. Козината и́ пламнала веднага, тя се уплашила, изревала и побягнала из гората. Където минела, гора кършела. Колкото по́ бягала, толкова по́ се разпалвала. Стигнала до реката и се бухнала в един вир, но било вече късно. През деня я видели да се върти умряла във вира.

Поради изсичане на горите и увеличаване на населението, което често посещава местата с дивеч, мечката е изчезнала и днес няма нито един екземпляр. Рядко се срещат язовци и лисици; белката, златката и дивата котка са почти изчезнали. Вълци също няма – много рядко ще премине някой, дошъл отдалече. Лалугерите – “суяци” още се срещат по планинските ливади.

От няколко години вече по нашите места обитават диви свине, сърни и по някой екземпляр елени, благодарение грижите на държавата и местната ловна дружинка.

Някога по нашите места се срещаха много орли и бухали, представители на едрите пернати. Орлите гнездяха по скалите под Маркова могила и местността Коша́рки и по някои други непристъпни “стаги” – канари. Бухалите се срещаха в Коша́рки, по мъртвини́те, обрасли с гъсти гори и в местността Болюв сълп, който е получил името си от “бу́ляк”, както наричат тук бухала. Сега бухали почти не се срещат, а орлите много рядко прелитат.

Други пернати обитатели на нашите места са гълъби, гургулици, яребици, кукумявки, ястреби (геракини), жълна или сипка (кълвач), врана (гарвань), сврака, сойка (секьа), кукувица, скорец, дро́ждель (дрозд), кьос, авлига, пупалец (папуняк), чу́алец, чучулига, славей, лястовица, пъдпъдък; най-много се срещат врабчета, синигери, стърчиопашка (траси́ гази́ца), жалтурки, гму́ркалец, орехче (па́лчец). Срещат се и по-рядко диви гъски, диви патици, щъркели.

Въдят се и други животни – сухоземни, водни и земноводни: смок, змии - пепелянка, усойница, водна; гущери – обикновен и зелен; слепо́к, костена жаба или жаба костеница (костенурка); водни жаби, земни, дървесни; риби, охлюви – плу́жавци със и без черупка; дажде́вняк (дъждовник) – среща се рядко.

Най-типични представители на насекоми: майски бръмбар, твърдокрил бръмбар, наречен “златка”, а децата му викат “баба Златка”, рогач; цръкалец (щурец), скакалци – разни видове; мухи ˗ къщна, зелена, конска, о́фекь и щръкел – по говедата; комар, пемперу–ги (пеперуди), светулка, божа˗кравичка, калинка, пчела, оса, стръшель (стършел), паяк, скорпион тре́вняк – начален стадий на кърлежа; пе́сяк – малка оса, улова́дица с две стърчащи отзад жила, гръгрица (гъгрица); въшка, бълха, дървеница.

Имена на животни, птици и насекоми (местни)