Зверино
Гори. Ливади. Коситба. Градинарство. Цветарство. Местни наименования на растения и дървета
Категория : Откак се е село заселило
Гори. Ливади. Коситба. Градинарство. Цветарство. Местни наименования на растения и дървета
Гори
Горите в землището на селото заемат площ около 70 %. Тук растат: дъб – “горунь”, цер, “циганчовина”, “свина́к”, га́бър, орех, о́сень, явор, клен, мекиш, пчешкодрен, върба, ли́ляк (люляк), салкъм, глог, трън, драка, липа, бряст, дрен, леска́ и в по-високите места бук. Растат и плодни диви дървета: киселица, дива череша, дива круша, ско́руша.
На отсечен клон или част от дърво тук казват – горуньо́вина, свинаковина, габро́вина, дрено́вина, осеньо́вина, ли́повина, ле́сковина и т. н.
От плодните дървета у нас виреят почти всички видове, срещащи се в България: ябулка, круша, слива, череша, праскова, зерзели́я (кайсия), дуд (черница) и др.
През 1906/7 година се направи масова сеч на оселнешкото буче – буковата гора – за изработване на траверси за жп линии. Траверсите се изработваха на място, а прекарването им ставаше от каракачани с коне, като товареха по два траверса на кон. След това се поправи част от стария път и се направи нов. Така пътят минаваше през Искъра срещу черквата, покрай сегашното стопанство, през Поли́цата, Родина́та, Попо́в рът до Бучето. Този път, макар и не навсякъде запазен, съществува и до днес. Складирането на траверсите ставаше при черквата, като траверсите се скарваха до Полицата и оттам по въжена линия се прехвърляха през Искъра.
Ливади
Ливадите заемат по-малка площ от горите. По-големи площи ливади има в планината (Врачанския балкан), а по другите места ливадите са разпръснати между горите. Тук растат различни видове треви и билки. Преобладава тревата “са́дина”.
Коситба
Коситбата в село обикновено става през месеците юли и август. През юли става коситбата на ливадите в ниското, а планинските ливади се косят обикновено в края на юли или в началото на август според годината.
В планината хората излизат групово да косят, но всеки на собствената си ливада или се събираха по няколко души, които окосваха най-напред ливадата на един, после на друг. Косенето се извършваше както и сега – с коса.
Тревата след окосването остава на успоредни откоси и на следващия ден се събира вече изсъхнала от палещото слънце с дървени трироги или петроги вили. Откосите се събират на “нави́лци”, а навилците на пластета, които се пренасят на ръка, а ако има опасност от дъжд, за по-бързо пренасяне се слагат на китна “връшина”, която се влачи с ръце до мястото, където се правят “купни́” от сено. Правенето на “купе́н” става като от земята се подава с вилата сено, което се поема и наслагва в кръг и се нагазва от правещия “сеното”, докато се направи конусообразен “пласт”. На върха се слагат четири “пре́фръгле” – това са пръти, чиито върхове се завързват и увисват от четирите страни на “купено”; над тях се слага добре огазено сено – ка́па и на него отгоре се слагат най-малко още шест “пре́фръгле”, за да не пада сеното.
Градинарство
В старо време не е имало специално градинарство, а всяко семейство имаше макар и малка зеленчукова градина в дворното си място или правеха такива по половин декар и по-малко на вода покрай реките Злати́ца и Чръ́жовница. В тези градини садяха пипер, лук ˗ бел, червен и праз, патлиджан (червени домати), зеле и др. С тези зеленчуци от градините задоволяваха нуждите си и не прибягваха до закупуване на такива, което е причина да не е имало градини за производство и продажба на зеленчуци.
Около 1915 година в местността Пра́дището, в мястото на Ненчо Колов, наследено от Илия Ненчев, се разработи градина, която произвеждаше зеленчуци в по-големи количества за продан. Тази градина снабдяваше и фабриката в Елисейна. Първият градинар, който разработи тази градина беше бай Иван от с. Гурково, Ботевградско. След него се смениха няколко градинари, между които Васил Иванов, Васил Джамбазки от Игнатица и др. Друга, по-малка градина, разработи Тома Симеонов в местността Коловра́т. Сега на това място се построи футболното игрище.
През 1967 година в местността Польето върху 30 декара площ се построи модерна оранжерия за ранни зеленчуци ˗ домати, пипер, краставици, като производството им започна през 1968 година. След няколко години, през 1971 г. оранжерията се разшири с още 30 декара. Вода за напояване и затопляне на оранжериите се взема от водопровода и се затопля в два големи резервоара. Оранжерията се ръководи от Павел Цанов и агрономката Цветана Горчова.
Цветарство
Развито цветарство в селото не е имало, но във всяка градинка покрай фитириите със зеленчуци, грижливо засаждаха разновидни цветя, които красяха градинките и с които се кичеха момите и ергените по тлаки и седенки, по хора́ и кладенци. Засаждаха боси́лек, ту́ртички, о́бички, враба́лец, богоро́дички, неве́н, гьорги́на, ружа, кученца, димитровче, булки и др.
Местни наименования на растения и дървета
През 1925 година бе извършено общо измерване на селските имоти, гори, ниви, ливади, градини. Това измерване трая почти цяла година. Извършваше се от техническо лице, измервач – Ангел Иванов Манчев от с. Осеновлак, който впоследствие остана като секретар-бирник в общината около една година.
Истории от Зверино
-
За името и историята на Зверино
- Откак се е село заселило
-
Обща трапеза на задушница в Зверино
- Вярвания и традиции / песни
-
Народната лечителка баба Рада от Зверино бае от страх
- Вярвания и традиции / песни
-
За народната лечителка баба Рада от Зверино
- Вярвания и традиции / песни
-
Моята сестра Янка - продължителка на стари занаяти
- Моята история / нашата история
-
Илинден - За оброка при Дървото и лечението с вяра
- Моята история / нашата история
-
Църквите в село Зверино
- Вярвания и традиции / песни
-
Духовите музики на Зверино през ХХ в.
- Вярвания и традиции / песни
-
Сватба в Зверино
- Фотоархив
-
Загиналите в Балканската война 1912-1913 г. от село Зверино
- Откак се е село заселило