Лозарство
Лозарството в нашето село е било доста развито. Лозята са съществували от незапомнени времена. Из околните селища не е имало лозя. Знае се, че са идвали от далечни места с коне и бурета за вино от земниците в Калугерски дол. За грозде и вино са идвали от селата Очин дол, Осиково, Лакатник, Осеновлак и др. съседни села. Главни и постоянни закупчици на вино са били обитателите на манастира “Седемте престола”. Управлението на манастира изпращало калугери, които закупували големи количества грозде, правели вино и го прибирали в бъчви в някои земници по Калугерски дол. На тези земници поставяли калугери за пазачи и при нужда на манастира да товарят на коне бурета с вино. Имало е и случаи калугери да обработват лозя под наем от стари и немощни стопани.
Понеже калугери от манастира са били през цялото време около земниците, които били разположени около дола за прибиране на гроздето, правене на вино, за пазене на виното, за изварване на пращината за ракия, то този дол придобил името “Калугерски дол”. Земниците бяха разположени по протежение на този дол чак до Искъра. “Централните” земници бяха онези около високата полянка, заградена от Калугерски дол и Джу́рджов дол. Това място беше малък прекрасен природен кът, издигнал се между двете дерета, заобиколен от всички страни със земници, а между тях извисяваха върше големи орехови и брестови дървета. Тук ставаха весели угощения.
След унищожението на старите лозя от филоксерата, земниците бяха изоставени от стопаните си, запустяха и времето заличи следите на едно весело минало.
Хората от селото с увереност говореха, че причината за настъпилото унищожение на старата лоза от филоксерата е бил Балабанов, който открил фабрика за спирт и ракия на гара Мездра. За да му се харчи ракията и за да не се вари джиброва ракия от населението, решил да унищожи лозята чрез филоксерата, която бил пренесъл в бастуна си. След като открил фабриката, отишъл с двама инженери в Зверино, посетил лозята уж да им се полюбува. При обиколката той спирал при някои лози, потупвайки главините с бастуна, който бил кух отвътре и с който пренесъл и по такъв начин разпространил филоксерата. След посещението на Балабанов лозята започнали да линеят и загиват.
15 - 20 години след изчезването на старите лозя населението таеше мъка по тях.
Когато се появи подложка от американска лоза, ашладисана с наша, населението масово започна да засажда нови лозя, които филоксерата не напада. По-късно, когато се установи, че тя е изчезнала от нашите места, някои хора започнаха да садят лозя направо от пръчка, без да ашладисват. Сега почти всяко семейство притежава лозе. Из лозята се построиха много къщички, които заместват старите земници.
Бубарство
Населението ни от доста отдавна се е занимавало с отглеждане на “бу́бици” (буби). Грамадните ду́дове (черници) доскоро свидетелстваха за развитото бубарство. Бубите се отглеждаха обикновено в соба върху леси на два или три етажа. Пашкулите се продаваха на търговци във Враца, а от една част от тях “точеха свила” – коприна. Отначало точенето на свилата ставаше във Враца, но по-късно в село се появиха няколко долапа, които обслужваха населението. От свилата тъчеха кенарено платно, ръкави – “фатови ръкаве”. Сега вече не се садят черничеви дървета, старите изчезнаха и с бубарството се свърши.
Пчеларство
В миналото много семейства са се занимавали с отглеждане на пчели – първоначално в старите конусообразни “кошери́ща”, изплетени от пръчки и измазани с говежди лайна и впоследствие в новите даданблатови кошери – подобни на малки къщички.
Нашето землище благоприятства за развитие на пчеларството – богато на разнообразна паша за пчелите и с удобни, затулени от ветровете места. Обаче след като заводът в Елисейна бе пуснат отново в експлоатация и производството му се увеличи, въздухът се замърси много и пчелите измряха.
Роене на пчелите. Често след като някой кошер рои́ – пчелите избягват в гората. Хората намираха по големите хралупати дървета пчелни семейства – “рояци”. Който открие такъв рояк, взема маточина, която е много приятна за пчелите, и с нея примамва рояка в кошерище с думите: “мат, мат, ма́ле, мат, ма́ле”.
Когато откривателят на рояка не разполага в момента с кошерище, той насича - “надя́лва” дървото, в което е открил рояка. Този “знак” означава, че роякът е открит и друг няма право да го прибира. Това честно се спазваше от хората.