Рударство
Знае се, че много отдавна са правени проучвания на рудата и експлоатация на мина “Плака́лница”. По поречието на р. Златица са строени съоръжения за преработването на медна руда, най-напред в местността “Водени́чището” до нивата на Стоян Драганчов Миков, а след това в местността Калилките. Старите хора са наричали “каляване” топлинното обработване на рудата, откъдето носи името си тази местност.
Със сигурност се знае, че е имало “самоко́в”, с който е счуквана рудата. Самоковът е представлявал водно колело, карано от водна струя, на което на къса ос са забити перки – здрави дървени клинове на равни разстояния; на голяма греда е забит тежък чук, а самата греда е прикрепена във вид на кобилица към друга дебела, чаталеста греда, забита в земята; задният край на дръжката на чука опира във въртящите се клинове, перки, които натискат надолу и чукът се издига нагоре, след което дръжката се освобождава и чукът със сила пада върху рудата в каменно корито, която от ударите се раздробява. Имало е остатъци от такова каменно корито, а и от по-малки, което свидетелства, че рудата може би е промивана. Остатъци от сгурия пък доказват, че тази руда е “калявана”, т. е. подлагана е на термична обработка. Но точно как е ставала топлинната обработка и какъв продукт се е получавал, не е известно.
В същата река Златица по данни от стари хора се е промивал златоносен пясък, откъдето носи и името си.
По-късно, след 1931 г. в землището на селата Зверино, Очин дол, Еленов дол, Оселна, Игнатица, Рашково са открити залежи от барит и са разработени баритни мини, като се основава Държавно минно предприятие “Баритни мини” със седалище с. Зверино, откъдето се експедираха най-големите количества барит. За няколко години запасите бяха изчерпани и мините закрити.
Баритни находища в нашето землище бяха издирени и открити най-напред от Михайл Йонков, който през 1931 г. сложи началото и на експлоатацията им.
Павьорство
За известно време, период от няколко години, покрай Искъра, двете реки и в отделни участъци, където имаше гранит камък, а по-късно и в кариерата в местността Пльо́ча се правеха павета за настилка на улици и шосета.
Сондаж за построяване на фабриката за бакър (мед) в Зверино
През 1904 г. в Зверино е било посетено от комисия чужденци – инженери, които имали за задача да установят място за построяване на фабрика за преработване на рудата от мина “Плакалница” в бакър (мед). Комисията одобрила зверинското землище като много подходящо за построяване на фабриката, и то в местата около спирката Зверино, както и въздушна въжена линия от мина “Плакалница” до фабриката. Тогавашният кмет Вацо Колов, общинските съветници и по-видните селяни се противопоставили енергично на този строеж, защото ще им вземат най-хубавите ниви около жп спирката и че вагончетата, движещи се по въжената линия, ще им плашат стоката, както и димът ще им измори пчелите. Те се отнесли негостоприемно към комисията, даже наредили да не им се дава никаква храна. Комисията като срещнала такъв отпор и като не можела да намери храна, заминала за с. Елисейна.
По това време в Елисейна кметски наместник е бил Иван Бамбалски, който посрещнал комисията благоразположено, наредил веднага да се организира прехраната на членовете и́. Комисията прегледала местата и повлияна от радушния прием, се установила да построят фабриката срещу гарата Елисейна през Искъра, въпреки че мястото е стръмно и неудобно. Оттогава жителите на Елисейна имали предимство при постъпване на работа във фабриката. Въпреки експлоатацията населението на селото се поотърсило от голямата мизерия.
Печалбарство
Въпреки беднотията на населението хората в миналото не са прибягвали до печалбарство – гурбетчийство. Само рядко през летния сезон някоя група от жени и момичета са отивали на жътва и няколко мъже с жените си на коситба по другите села, и то само за 6 - 7 дни.
След откриването на фабриката на Мавро Кордати на гара Елисейна голяма част от населението (мъже) работеха в нея.