Преди Освобождението ни от турците, а и късно след това при веселби, сватби, сборове, големи празници населението се е веселило с гайди и тупа́ни, с цафа́ри и кафа́ле (кавали), които са били изработвани от самите изпълнители.
Майстори гайдари – изпълнители в миналото са били:
Петър Ненов – най-добър изпълнител на народни песни и хора; по-после Нецо Каменов, Георги Катерински, Вацо Давидов, Иван Дълголажов.
Майстори на цафарата:
Цено Рунчов, Иван Димитров, Вълко Митов, Найден Томов, Мило Колов, Нецо Каменов, Георги Вунчов, Георги Ив. Дълголажов и др.
Кавалджии:
Панталей Митов, Найден Христов, Найден Томов, Петко Вишов.
Тупанджии:
Георги Стойчов, Георги Айтата.
По-късно селската музика се състоеше от гайда, тупан, цигулка и карне́ (кларинет), след което останаха инструментите без гайда.
В по-ново време се сформира “музика” от духови инструменти – флигорна, карне́, тромбон, бас, контрабас, барабанче, тупа́н.
В по-старо време нашите гайдари и тупанджии като добри майстори свирджии са викани да свирят и в други села. Че са били добри изпълнители, свидетелства и следната забавна случка.
Тупанджията Георги Стойчов една вечер, след като прибрал стоката на кошарата в Гарваньо, нарамва тупана, отива в Калугерски дол, взема оттам първия ни гайдар Петър Ненов и отиват в с. Еленов дол, където са поканени да свирят през нощта. Свирили те цяла нощ, хоро се виело в собата, та чак собата се люлеела. От силното друсане подът се продънил и играчите пропаднали в зимника, където двама се намерили в голямата каца със зеле.
На сутринта свирджиите осъмнали на кошарите при стоката си.