Старата мъжка носия се е състояла от: краката се обути със свински, по-късно с говежди биволски опи́нки (цървули) на върха с навръвки – няколко реда успоредни върви, които покриват пръстите на крака. На краката до под коленете се навити наву́ща от дебели, обикновено бели вълнени ваби́. Опинките се завързват с дълга кълчищена връв, която обвързва навущата. Някои носеха под навущата вълнени “чора́пе”, изплетени ръчно от жените. Беневреци от бели ваби носеха всеки ден, без колча́зи, а за пременка с колча́зи, това са отделно вшити ромбовидни парчета върху беневреците – над коляното, по края обшито с бял гайтан. Беневреците са с плитко дъно, завързват се с “ячку́рни” по-ниско от кръста, отпред имат две цепки – отляво и отдясно. Вълнена или кълчищена риза с пазва (деколте – цепка) и “огърлье”, високо 2 см с връзки за завързване или с телени копчета. По-късно носеха “ме́лезни” ризи от кълчища и памук и само памучни. Вълнен пояс – червен, бял или боядисан с орехови черупки в бежово, широк около 20 ˗ 25 см, дълъг 2 ˗ 3 метра, опасан около кръста. Някои носеха запасан кожен “силаф” (силях с прегради, в който носеха “огнило”, “праа́нь”(прахан), тутуни́ца с туту́нь) и др.
Върху ризата и пояса обличаха черен вълнен джамадан без “ръка́ве”, закопчаващ се с вълнени или телени копчета, или бело касаче без ръкаве и без копчета, по краищата обвезано с червена или синя обто́чка. Върху това се облича горна дреха – черна вълнена “ентерия с ръкаве”, която се закопчава с вълнени или телени копчета. Джама́данът и енте́рията се приготовляват от вълна на черни овце, наречена “самочрика” или боядисана бяла вълна с черупки от зелени орехи, дъбови кори, смрадлика, обелки от червен лук и др. растителни средства. Това е зимното мъжко облекло. Лятното е без пояс, джамадан, ентерия, а само с каса́че и беневреци. На главата се носеше неостровърха ка́па от грубо обработена овча кожа. Никога не са носили фес. След Освобождението се появяват обработени калпаци, равни отгоре, наричани “равналии капи”, доставяни от Троян и Орхание (Ботевград). С тях се “пременуваха” по-младите. Сламената “капела” се появи по-късно.
Джамада́нът и ентери́ята в по-ново време добиха по-модерен вид, обшити с гайтани и по-лъскави телени копчета, особено джамаданите. Поясът постепенно се измести. Носеше се само зимно време навън, в гората от пастирите. Беневреците и касачетата бързо започнаха да се изместват от панталоните и палтото. Допреди около 30 години беневреците се носеха в село само от десетина стари хора. Оттогава насам никой не ги носи. Не могат да се намерят и за музея.
Влиянието върху изменение на носиите идваше без съмнение от съседните градове и по-големи селища.
Жените в миналото са носели само бели забрадки със завързани отзад, на тила, краища. В тъжни случаи се е носела черна забрадка, завързана отпред, под брадата. По-сетне се забраждаха и по “кера́шки”, като краищата на забрадката се връзват на темето. Забрадките са без обшивки.
Обличаха се с дълги ризи с “ръка́ве”, вълнени или кълчищени, след това и мелезни – памук и кълчища и по-сетне само памучни със или без “ кенари” и с “фатови” ръкаве – копринени, боядисани на прекъсващи се ивици с различна широчина и дължина. Ризата има пазва, която се закопчава на огъ́рльето, “поши́вано” (бродирано) или не, препасва се с “препа́ска”. Върху ризата се облича зимно време “сукма́нь”, без ръка́ве, прилепнал до горната част на тялото, с пазва, обвезана с “плиса́” (кадифе). От кръста надолу и отстрани сукманът е с два или три клина, които стигат до под коленете и завършват с плиса́, широка около два пръста. Отпред препасват тясна шарена престилка. Върху сукмана обличат дреха, приличаща на палто с ръкави. Сукманът и палтото са винаги от черен вълнен плат.
В старо време жените са носели дълга бяла дреха без ръкави, приличаща на мантия – казва се “каса́к”.
Лятно време върху ризата обличаха късо, плюшено елече без ръкави, обвезано по краищата, отпред се закопчава с телени “копчета”, стига до кръста. Под кръста отзад завързваха пъстър китен “въ́лненик” (бръчник), който стигаше надолу над коленете и отстрани обхващаше таза, а отпред препасваха “прека” престилка – цялата на преки шарки, обшита или не със сребърни парици (паети).
На краката обуваха шарени вълнени чорапи, дълги до под коленете свински опинки – от свинска кожа с навръвки от вълнени бели връви. Зимно време обуваха ниски женски навуща в говежди опинки.
Накитите на жените се състояха от гердани, нанизани от ситни мъниста, наричани “смочета”. На ръцете носеха гривни от медна сплав, а на пръстите пръстен от същата сплав, по-сетне от сребро. През кръста препасваха колан от плат или плиса́ с “чапра́зе”, обвезан с мъниста, а по-късно кожен с тока́. По-късно белите забрадки се изоставиха от момите и младите жени, които носеха разноцветни, дюс кърпи за глава, наречени “бари́ш”, обикновено в празнични дни.
Децата до 4-5-годишна възраст лятно време носеха само дълги вълнени или кълчищени ризи с ръкави, а зимно време върху ризата обличаха джамаданче – ентерия. Обуваха се със свински опинки, вълнени чорапе и навуща. На главата си носеха рунтави калпачета – “ка́пи”.
Като тръгнеха на училище обуваха беневреци, касачета, ентерия с ръкаве. Около кръста навиваха пояси. Косите им стрижеха с груба ножица на “ялаци”.
В делнични дни се носеше ежедневно носеното облекло, а в празнични се носеше винаги по-ново, с по-нови накити при жените. Новите дрехи, носени в празник, се наричаха “комка́лни дре́и”. (Произлиза от ко́мка – причастие, когато се обличат най-новите дрехи).
Мъжете, жените, момите и децата не носеха гащи.
В миналото зимно време жените носеха къси кожуси от щавени овчи кожи, без ръкави. Закопчаваха се с кожени петелки (тютюрмета) или се носеха с отметнати назад паи (долната предна част на кожуха), заварзани с връв на кръста. Само по-старите мъже носеха по-дълги кожуси без ръкави.
Постилките и завивките на селяните се състояха от козяци и “чръ́ги” (черги). Козяците са изтъкани от кълчищна основа, а “вата́ко” от козина.