Храната на населението
Яденето се състоеше главно от хляб ˗ кукуру́зен, житен и ръжен, варива ˗ боб, зелен и зрял; ко́мпир боб (картофи), зеленчуци – червен лук, бел лук, праз лук, патлиджан (червени домати), чушки, зеле, мляко и млечни произведения, яйца, месо от птици, домашни животни и рядко от дивеч.
Брашното (житно и кукурузно) се мелеше грубо на караджейки воденици. То биваше почти винаги от нова реколта, тъй като на малко семейства стигаше от старата. Хлябът се месеше в нощви всеки ден или най-много през ден, а в по-големите семейства по 2 - 3 пъти на ден. От кукурузното брашно се месеше кукурузен хляб, който се чупеше на залци и парчета, наречени “кома́кье”. Това беше всекидневният хляб на населението ˗ за него кукурузът беше най-достъпен. По-рядко се месеше хляб от чисто и повече кукурузно брашно, наречен “ме́шан леб”. От кукурузното брашно се правеше и качамак. Брашното се слага в котел с подсолена, вряща вода, сложен върху жаравата на огнището, подпрян с расоа́то (чаталесто) дърво, наречено роби́ня. Раздвоеният край на робинята обхваща котела, а другият се натиска с крак, за да не се измества при бъркането на качамака. Брашното с водата се бърка непрекъснато с дървена тояжка ˗ качамилка, докато качамакът се обърка и свари добре. Преди качамакът се е изсипвал в копа́ня, а по-после върху сени́я, разкарва се с бучка сол, нарязва се на филии с дръжката на лъжицата. Яде се със сирене или се надробява с прясно или кисело мляко, като се гребе с дървени лъжици. От кукурузното брашно се правеше триеница и каша с кисела извара или със сирене. От кукурузно брашно се правеше и па́реник – наложен качамак с мас, сирене или пръжки, запечен в тепци́я.
От житно брашно, наречено “чисто”, се месеше пресен хляб и с квас. Той се приготовляваше само за по-особени случаи – за Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден, Богородица, за месните сборове на Петровден и Димитровден и др. От чисто брашно правеха тесто, което разточваха с точилка на дебели кори, от които правеха наложена баница с мас и сирене. Корите предварително се изпичаха върху нагорещен връшник или подница, а по-късно върху кюмбе. Тези кори се наричаха “о́лби”. От същото брашно ˗ по-ситно смляно - се правеха и вити баници. Правеха и зелници, замесени от чисто брашно ˗ тестото се разточва на две дебели кори, между които слагат зеле или праз лук, ла́парец, ки́салек със или без мас и сирене.
Приготовление на квас и хляб с квас:
Квас се приготовлява от отсято със сито „чисто” брашно, замесено с топла вода за хляб. От омесеното тесто се отделя парче, оставя се да престои ден и нощ да втаса. Отделно се попарва кукурузно брашно, което като изстине, се смесва с кваса, оставя се да престои до ново втасване. С този квас се замесва хляб от чисто брашно, който се пече в подница под връшник. Останалият квас се събира на топка, съхранява се в паничка, посипан с брашно и се държи на хладно място.
Див квас се приготовлява, като се отсява кукурузно брашно, попарва се, забърква се с топла вода като качамак, смесва се с по-малко чисто брашно, оставя се да престои една нощ и на сутринта се замесва с повечко чисто брашно, поставя се в подходящ съд, за да втаса. Замесва се с него хляб и след втасването се пече.
Хляб без квас се прави царевичен и мешан ˗ пече се в подница с жар и гореща пепел.
Печенето на хляба ставаше отначало, като се заравяше с жарава направо в огнището, а после в подница. За да се приготви по́дница, жените от някоя махала определят хубав, слънчев ден през лятото, отиват извън селото, накопават чиста смолница (червена глина), пренасят я в чували до удобно, равно място. Там измесват смолницата с вода, като я газят продължително с боси крака, докато се измеси добре. Подниците правят във форма на тепция, едни по-малки, други по-големи, изглаждат ги добре, оставят ги на слънце да изсъхнат. Пренасят ги вкъщи, изправят ги до огнището да се изпечат.
Когато ще се пече хляб, турят на огнището повече дърва, върху тях захлупват подпряна подницата с трупче от изпечена глина, наречена “по˗пче”, “по́пец” или “поп”. Когато побелее дъното и́, свалят я от огнището, слагат в нея хляба, отгоре я покриват с дебел пласт жарава, смесена с гореща пепел с помощта на лопатка – реже́нь. Хляб за добри дни, като Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден, за оброци, параклиси, за черква, за именни дни и др. и колачета за колежданете се пекат пак в подница, но вече захлупена с нажежен железен похлупак – връшник, върху който се насипва жарава с гореща пепел. Тогава хлябът става по-фин и чист от пепел и въглени.
Поради бедността на населението хората най-често вареха чорби от боб, зелен или зрял, компир боб, коприва, ки́салек, ла́парец, тлъсти́ка, сле́зень, праз лук, га́би в глинен съд ˗ гърне. Други чорби в гърне се варяха, както казахме, от кисалек, лапарец и други, но застроени с яйце и сирене. Правеше се чорба от зелев сок, наречена пресо́лова чорба, надробена с чушки и праз лук ˗ ставаше отли́чно ядене за през зимата, особено за през постите. Друг вид чорба се правеше от кисели круши ˗ кру́шова чорба. Лятно време се приготвяше таратор от краставици, скълцан бел лук (чесън), оцет и вода.
Копривата, освен на чорба, изварена цяла и посолена, се ядеше като салата и се наричаше “ко́мбус”. Освен на комбус, след сваряването копривата се джуркаше с приспособена в долния край чепата дръжка, наречена “джуру́ляк”, хванат между двете длани и се върти бързо наляво и надясно. По този начин копривата, примесена с кукурузно брашно, сол и счукан бел лук, се стрива и става на каша. Топи се със залък хляб или качамак. Каша се прави и от кукурузно брашно и мазнина, като се бърка в тиган на огъня, докато се изпече и отвърти от тиганя. Пролетно време след дъжд беряха плъ́жавци (охлюви), сваряваха ги със сол, изчистваха ги и готвеха с брашно като каша. Хората ядяха и много пържено в тиган ˗ нарязан лук, чушки, бито сирене и мас, а понякога прибавяха и яйца. Правеше се лютика от скълцани с тлъчок, праз или червен лук (кромид), варени червени чушки, патлиджан и компир боб; друго ядене от скълцани орехови ядки, бел лук и сол. Тези яденета се вземат с пръсти със залък хляб или качамак – яде се общо, от един съд.
Есенно време се приготовляваха туршии от чушки, зелени домати, сол и вода, наречена “росто́ва” и от особен сорт круши. Приготовляваше се и кисело зеле.
Макар, че почти всички семейства притежаваха повече или по-малко добитък, месо ядяха твърде малко. Зимно време от Коледа до Велики пости не се колеше и ядеше друго месо освен свинско. Около Коледа се събират няколко души мъже, влизат в кочината с примка от въже, завързват заден крак на свинята, изкарват я от кочината, едни теглят въжето, други се нахвърлят върху нея, хващат я за ушите, събарят я на земята, държат здраво долните преден и заден крак. Определеният за касапин мъж прерязва с нож гръкляна на свинята и със секира доотрезва главата и́. Кръвта в миналото не се събираше, а в по-ново време се хваща веднага и от нея се приготвя кървавица. След заколването на свинята кожата се одира, опъва се на стената с няколко кръстосани прътове, които захващат краищата й. След изсушаването и́ от нея правеха опи́нки (цървули).
Месото се разпределя на части. Главата заедно с кожата се пърли. Изрязва се месото до костите, насолява се и се суши, увиснато на прътове, завързани над огнището – нещо като сушилня. Върху сушилнята се нареждат за изсушаване и опушване още изрезки ˗ ленти от нетлъсто месо. Така приготвено, месото става много вкусно и се казва “шушеници” (сушеници). Останалото месо се нарязва на по-големи късове, посолява се и се налага в каче или делва, като по този начин се запазва за по-дълго време. От вътрешностите на свинята – бял и черен дроб, далак (слезката, слезта) и изрезки от по-тлъстите части се сварява през нощта преди Коледа и се яде рано сутринта с топъл качамак ˗ това ядене се нарича покрекло́. Кокалите от свинята се обрязват, посоляват, изсушават и опушват над огнището. Готвят се с кисело зеле, зрял боб, ко́мпир боб (картофи) през зимата. Сланината и мазните части, нарязани на дребни парчета, се слагат в голям котел на огъня и се стопяват на мас. Маста беше почти единствената употребявана мазнина през онова време и стигаше за през цялата година. Останалите парченца от стопената сланина се казват пръжки, последните заедно с други тлъсти остатъци сваряват на сапун със “суде́” (сода каустик), с който сапун се мият и перат през цялата година.
Агнешко месо се ядеше през пролетта – най-напред на Гергьовден. През годината в село ставаше два пъти местен събор – на Петровден, тогава се колеше яре сугаре́ или шиле, а на Димитровден – шиле, овца или коза. От овче и козе месо не се приготовляваше саздърма, пастърма и др. Ядеше се само прясно месо, сготвено на яхния или чорба. Есенно и зимно време понякога се готвеше с лой.
Поради слабата производителност на зърнени храни птицевъдството беше слабо развито, отглеждаха се само кокошки и то най-много 10-15 броя, главно за яйца, да има и за боядисване на Великден. Кокошките се колеха обикновено, когато някоя си счупи крак или отървана от лисица, куче или когато някоя пропее. Това го имаха като прокоба и като се заколи пропялата кокошка, лошото отминава. Кокошката се готвеше само на чорба ˗ за повече. Яйцата се ядяха варени, пържени с мас или масло, прясно или претопено, а в някои случаи печени по едно-две върху нажежен ръжен за задоволяване капризите на децата. На Сирни заговезни варяха яйца с мляко.
В къщата на някой ловец се ядеше и заешко месо – готвено по тогавашному. Ядеше се и риба, ловена в Искъра и другите две реки.
Млечната храна беше застъпена много, почти нямаше къща без мляко, а онези, които нямаха, комшиите и роднините им даваха. Млякото се ядеше прясно ˗ варено или неварено, кисело и смешано със суроватка – за повече. Съхраняваше се в дървен съд, наречен “бурда́к”.
Сирене бито и небито се ядеше през всичките сезони и заедно с хляба представляваше главната храна през деня на пастирите и хората, излезли извън село по работа. Извара се ядеше прясна и кисела, последната се запазваше в делви и гърнета за по-дълго време. Остатъкът от изваряването на изварата се казва “зи́ра” – дава се за храна на свинете и кучетата.
Ядеше се и пчелен мед.
Населението ядеше много пресни плодове. Още от рано през пролетта, та да късна есен: сливи, джанки, черве́нки, жатва́рки, клещу́рки, бе́ловици, маджа́ркини; ябълки ˗ петровки, ели́нки, есе́нки и др.; круши – петро́вци, при́саде (ашладисани), карама́нци, мечка́ркини и др.; череши – ръскалки, стамбо́лки, праскови, зе́рзелии, ду́ньи (дюли), дре́нки, ско́руши, ки́салици, тръ́нки, горски ягоди, къпини, горски малини, грозгье (грозде), ягори́да (зелено грозде), с която подкиселваха чорбите. За през зимата се нарязваха и сушеха различни плодове, сушелки, от които се вареше ошаф.
Из нашия топрак имаше доста орехови дървета, затова и хората ядяха много орехи, ядяха също в по-малко количество лешници.
От церевичните зърна често зимно време пукаха пу́каници (пуканки). Пукаха се в надупчена газена тенекия с прокарана в горния й край дълга дървена дръжка – пука́ло. Слага се в огнището кукуружля́к (царевичина) и над буйния пла́вник (пламък) пукалото се люшка напред, назад, докато пуканиците си изпукат.
От напитките се употребяваха на първо вясто виното и ракията. От буретата наливаха ракия в малки глинени съдове, наречени барде́та, а виното в ба́клици, от които се пиеше.
Ракията се изваряваше в бакърен съд – казан, поставен над прис-пособено огнище. Казанът се пълни с плодова или гроздова фер-ментирала пращи́на, захлупва се с дървен капак в горния край, на който са извъртени една или две дупки – близо една до друга. В дупките са пъхнати два дървени ръкава, които от своя страна са пъхнати в широкия отвор на двете бакърени тръби, наречени лули, минаващи през каца, напълнена със студена вода, която охлажда парата от врящата пращина, превръща я в течност – ракия, която изтича на тънка струя през ръкавите и лулите в поставен под тях съд. Преди подклаждането на огъня капакът и ръкавите се замазват плътно с тесто, а капакът на казана – с пращина и пепел, за да не пропуска парата.
Ракия се вари от сливи – джанки, червенки, сини, от праскови, ябълки, круши, дуди (черници), дренки и пращина от грозгье. Виното се получава от грозде, което се наслагва в бъчви, смачкано за по-бързо ферментиране. След ферментацията виното е готово за пиене, което колкото повече отлежава, толкова става по-добро за пиене. Други спиртни напитки в миналото не познаваха.
Липов чай пиеха само при простуда. Кафе се пиеше около 1900 - 1904 година само при дядо Стоян Велчов, който имаше кафеджийница, където правеше кафе и чай. След това и досега в село няма заведение, където да се предлага кафе и чай. Чаят и кафето се подслаждаха със захар на бучки ˗ шекер. Небет шекер се употребяваше само при кашлица. Приготовляваше се и се консумираше медовина, приготвена от мед и вода.
Режим и начин на хранене
През всичките годишни времена с приготвянето на ястията и печенето на хляба се занимаваше само жената вкъщи, а там, където имаше снахи и дъщери, приготовляването на храната и хляба ставаше с дежурство при определен ред. Храненето ставаше винаги при сбор на цялото семейство, с изключение на онези, които отсъстват от селото. Децата се хранят на отделна, малка сени́я, а на по-голяма, кръгла или четвъртита, се хранят възрастните. Сениите са ниски и не се застилат. Сядаше се на малки трикраки столчета. Най-напред на сенията се разчупва и слага хлябът. Яденето ставаше винаги в кащи до огнището. Всички ядат от една паница ˗ общо. Преди започването и след свършване на яденето всички се кръстеха. Храненето лятно време ставаше три пъти на ден ˗ обед към 8-9 часа, пладне към 1-2 часа след обед и към 9-10 часа вечерта. Зимно време храненето ставаше най-често два пъти на ден ˗ тогава денят е малък, храната е тлъста и сита. През лятото храната на полето за работниците се носи най-често от жена на рамо с кобилица, на която са закачени превързана тенджера, котел, гърне с ядене ˗ чорба или гъсто сготвен боб, зеле, компир и торба или цадилник с хляб и сирене и масал за постилане на земната трапеза. Работниците насядат около месаля и вземат яденето с лъжица или топят със залък хляб. Вода се носи в га́рда (вид кратуна) и бакли́, а по-после със стомни.
Когато майката няма кърма, храни детето си с друго мляко с малка дървена лъжичка. На по-големите правят попарка от мляко или вода и сирене. Понякога майката сдъвква хляб и сирене и слага в устата на детето или увива тази храна в парцалче и му дава да смуче.
Социална диференциация, отразена в храненето
Малка беше разликата в храненето на заможни, средни и бедни, тъй ката почти всяко семейство хранеше прасе, отглеждаше по малко дребен добитък и имаше с какво да се облажи. Разлика в начина на приготовление на храната между едните и другите почти нямаше. Също и в съдовете за приготвовляване и консумиране на храната съществуваше малка разлика. Съществената разлика се свеждаше до количеството, а не до качеството на храната.
Дървени съдове (са́дове)
Лажици ˗ направени от буково, яворово, кленово, крушово дърво.
Паа́р - представлява издълбана дървена паница от дъб, клен, круша и др.
Полу́пци ˗ издълбани от дърво със затягащ се дървен капак;
Копа́ня - дървени недълбоки кръгли или продълговати тави ˗ правят се от разни видове дърво, като се издълбават от цяло дърво. Служат за разкарване в тях на качамак, за замесване на по-малки количества хляб и др.
Но́щви ˗ направени са от цяло дъбово, крушово, кленово дърво. Служат изключително за месене на хляб.
В по-старо време се е употребявало и дървено корито за пране, издълбано от цяло дърво, по-дълбоко от копанята. Такива корита, но с по-малки размери са служели за “ло́чници”, в които е слагана храната на свинете.
Ба́клица ˗ дървени, кръгли, с крака, неголеми съдове с един отвор на гърлото ˗ правят се изключително от черешово дърво. Служат за пренасяне и пиене на вино ˗ около килограм и половина до два килограма, обикновено за сватби и други веселби. Тези съдове се изработваха и донасяха от Етрополе и имаха красив външен вид.
Бака́л - цилиндричен съд във вид на буренце, направен от дъги, отстрани с две дъна, отгоре с два отвора ˗ по-широк за наливане и по-тесен за пиене, в който е пъхната дървена цев “пиялце”, след войните за пиялце служеше гилза от патрон, на която беше избита кабзата. Има и друг вид бакали ˗ по-тесни, на които дъгите са по-къси от тези на дъната.
Ведро́ ˗ дървен съд във вид на котел, направен от дъбови или дудови дъги с “повръзло” ˗ дръжка от двойна дебела връв. В него се издоява млякото и служи и за носене на вода.
Ку́тел ˗ Дървен черпак с недълга извита дръжка, направен от цяло дърво заедно с дръжката ˗ слага се между двойната връв на повръзлото на ведрото при доене на стоката, за да не отпръсква млякото.
Бурда́к ˗ елипсовиден съд с две дъна, стоящ изправен, направен от букови, яворови дъги; на горното дъно има два отвора ˗ единият по-тесен за отдушник, другият по-широк с цев ˗ “цифка” за наливане и изливане. Служи за събиране на кисело мляко, като непрекъснато се долива и отлива.
Бу́талкьа ˗ тесен цилиндричен съд, висок около метър и нещо, с дъно и отвор отгоре ˗ малко по-тесен от дъното, в който се вкарва надупчено във вид на решетка колело, пъхнато на тояжка, представляващо бутало. Направена е от дъбови или букови дъги. Служи за “избиване” на масло от прясно мляко. Има по-големи съдове със същата направа за избиване на масло в по-големи количества от каймак от кисело мляко.
Фо́тия ˗- дървен съд от дъбови дъги с елипсовидна форма и широк отвор с по-тясно дъно, висок около 60 см. Две от противоположните дъги са по-дълги от другите, пробити са в горния й край ˗ казват се “уа*лки” ˗ уши. През тях се провира дървен лост; нарамва се от двама души. Служи за пренасяне на пращина при варене на ракия.
Чебар ˗ представлява пресечена каца, направен е от дървени дъги, висок около 50 см. Служи за държане на пращина, преливане на вино и др. В такъв чебар по-късно кръчмарите “студеха” питиетата с естествен лед.
Ка́ци ˗ съдове във форма на пресечен конус с едно дъно ˗ по-широко от отвора, високи по метър, метър и половина. Служат за слагане на кисело зеле, туршия, за ферментация на плодова пращина. В миналото служеха и за събиране на каймак от кисело мляко, за избиване на масло по време на бачиите.
Качета – по-малки каци за съхраняване на сирене, туршия, боб и др.
Буре́та – малки, продълговати, приспособени за конски товари за пренасяне на дълги разстояния на вода, вино, ракия и др. течности.
Буре́та – големи – “ба́чви” или “варе́ли”, направени от дъбови дъги с две дъна, отгоре с широк отвор – “врань” за наливане, отстрани “чеп” или канела за изливане.
Вози́лници – това се големи “бачви”. В тях се слага смачканото грозде за ферментация при приготовляване на по-големи количества вино.
Чу́тура – цилиндричен съд, издълбан в цилиндрично дърво, с дебело дъно. Прави се изключително от черешово дърво. Служи за счукване на едра (от крупа) сол, зрял боб, сухи чушки и др. Чука се с дебел дървен “тлъчок” или тльчник.
Ши́ник – кръгъл съд, висок една педя. Направен е изцяло от една букова шина и буково дъно, най-много от две парчета. Събира 10-15 оки зърно, брашно и др.
Коше́ – кош – изплетен от върбови пръчки или “павекь” – повет. Служи за пренасяне на царевични масури, сено, слама, шушляк, плява и др.
Ко́шник – изплетен от лескови ленти в различна форма. Употребява се за носене на плодове, зеленчуци, яйца и др.
Ло́зен ко́шник – изплетен от диви лозини или павекь. Има форма на пресечена, притисната в средата ябълка. Употребява се най-често за изцеждане на прана вълна и пренасяне на по-големи количества плодове.
Кошо́ве – обраният, обелен кукуруз, без да е ронен, се съхранява в кошове, направени от плет – кръгли или елипсовидни или от гъсто наковани летви. Тези кошо́ве са големи и се поставят в ъгъла в кащи, а по-големите от тях се построяват на двора близо до къщата и се покриват. Те съхраняват по-големи количества кукуруз.
Амба́р (хамбар) – сандък за съхраняване на жито. Направен е като кошовете за кукуруз, само че е обкован гъсто с “шинди” (ламбосани дъски) да не изпада житото.
Глинени съдове
Гарне – служи за варене на ястия, сложено направо в огнището; замества тенджерата
Пани́ца – употребявана за всички видове ястия
Сто́вна (стомна) – служи за носене и пиене на вода. Състои се от долна издута част, преминаваща нагоре в тясно гърло, свързани помежду си с куха дръжка с малка пъпка с отвор – “пиялце”.
Барде́ – по-малко, прилича на стомна. От едната страна е заловена дръжката, а от другата с извито, отсебено пиялце. Служи за пренасяне и пиене на ракия.
Плющи́ца – вид барде, но по- малко, плоско, от двете страни с малки “ушички” за завързване. С един, доста тесен отвор, който служи и за наливане и за пиене на ракия. Поради това, че няма отдушник, при пиене “пуска” по съвсем малки количества течност.
Кронди́ль – това е голямо барде. Служи за пренасяне и пиене на по-големи количества ракия.
Тези съдове не се правеха събственоръчно, за разлика от дървените, а се купуваха от грънчари, които докарваха стоката си на сборовете и по-рядко в други дни.
Тъкани съдове
Торба́ – има четвъртита форма, изтъкана е от шарена вълнена прежда, най-често е карирана. В горния край противоположно са зашити отвътре двойни пращи. Служи за носене на хранителни продукти, овощия и др.
Стру́нена торба – като описаната, но изработена от конски косъм. Служи за носене на храна и даване на зоб на конете, като се нахлува на муцуната на коня и се завързва за главата му.
Ортома́ (тръстина) – дебело въже, оплетено от конски косъм (грива).
Цади́лник – формата му е като на торбата, само че е по-голям, изтъкан е от кълчища или ме́лезно (вълна и кълчища), отстрани също като торбата има двойни пращи. Служи за пренасяне на жито, кукуруз (царевица), брашно и др.
Саку́ля – голям, широк цади́лник без пращи; служи за пренасяне и съхраняване на вълна, кълчища и др.
Вре́кина – също широк цадилник без пращи, служи като сакулята.
Фур – това е цадилник, изтъкан от конски косъм, без пращи, на отворения край има гайки, през които се прокарва връв, с която се пристяга и затваря.
Диса́ги – представляват две торби, изтъкани от конски косъм, заловени помежду си широко, което дава възможност да се носят на рамо – едната отпред, едната отзад или да се премятат на самар на магаре или кон.
Цади́ло – представлява четвъртит около 50 см домашно тъкан вълнен плат със зашити дълги пращи откъм дългите страни; краищата на пращите се премятат през рамо и под мишниците и се завързват отпред на гърдите. Служи за задяване на малки деца и за люлка, както и за носене на всякакви женски товари.
Бакърени съдове (бакарени са́дове)
Населението употребяваше бакарени са́дове: котли ˗ малки и големи, тиганье, тенджари, тепци́и, ке́пчета, каза́нье.
Тези съдове се докарваха от бакърджии и се продаваха на населението. Употребата им ставаше след калайдисване. Подаряваха се много на сватби.
Измиването на дървените, бакърените и другите съдове ставаше обикновено със студена вода, а когато ги миеха с гореща, казваха, че ги изпарват. За миене на съдовете не се употребяваше сапун.
Съдове ˗ естествено растящи
Крату́на – саморасъл съд с обла форма и закривена, сравнително тънка дръжка, с изрязан широк отвор. Служи за наливане и пиене на вода.
Га́рда – от същия растителен вид като кратуната. Представлява тумбеста кратуна с прищипнато гърло и издута широка долна част. Горната част над прищипнатото гърло има почти същата форма като долната част, но в умален вид. Служи за пренасяне на вода и мляко. На прищипнатото място се завързва с връв и се прави клуп, за да може да се носи.
Ца́царки – вид малки шарени красиви кратунки с дръжка. Употре-бяват се за ракиени чашки и за играчки на малките деца.
Тези съдове стават годни за употреба, след като узреят и изсъхнат добре, тогава стените им стават плътни и непромокаеми.
Обработката на га́рдите става, като в отвора, направен за наливане, се пускат дребни ръбовати камъчета, които се “гроат” – грохат (тръскат) продължително време, докато се изчистят отвътре стените от люспи. Това почистване става трудно и бавно и се извършва обикновено от жена, която, за да не губи отделно време за тази операция, взема гардата със себе си и непрекъснато я гроа, докато стигне до работното място ˗ нива, ливада и др. Или пък гроането става от пастирка.
Съдове от кожа
В миналото се употребяваха кожени съдове, направени от овча и козя кожа. Така, както е одрана (изцяло, неразрязана) кожата се щави, завързват се краищата на краката, а от мястото на шията се пълни, след което се завързва. Това са т. н. меши́ни. Служат за пренасяне на дълги разстояния с коне и магарета на масло, извара и разни течности.
Друг вид меши́ни, но неощавени с козината навън, се употребяваха за носене и запазване на брашното на овчарите по кошарите. Предните крака и шията на кожата са вързани; брашното се пълни от задната страна, като мешината стои права с отвора нагоре. Горният край се завързва с кожата на задните крака. От щавена овча кожа се правеха и кесии за носене на звонкове ˗ пари (монети). Безшевни “тутуници” се правеха от одрани органи на овен.
Пастирите носеха “чанти” от полуощавена козя кожа във форма на торба с една преграда и кожен капак. Обрамчва се на рамо с кожен “реми́к” (ремък). С нея си носят хляб, сирене и др. храна за през деня.
Местото на са́довете в ка́щи
В миналото обикновено на една от стенните греди се забиваха клинове в извъртени дупки и на тях се закачваха котлите с вода за “разливане”, а под тях стояха баклите, гардите и по-после стовните с вода за пиене. Стената, на която закачваха котлите и до която слагаха другите съдове за вода, беше обикновено тази, намираща се зад вратата. По-късно котлите се закачваха на дълги, железни куки, заловени за таванска греда.
Обикновено на същата стена стои “поли́цата” – на няколко ката. В горните прегради слагат паници, паа́ри, барде́та, кронд́лье, точилка, полу́пци, те́нджари, тепци́и и др. На най-долната се слагат копа́ньи, кра́гове. До полицата е изправена сени́ята. Лажиците се поставят в “лажи́чньак”, който представлява изплетен “ко́шник”, на който гръбната стена е изплетена по високо, за да може да се окачва. От двете страни са вплетени две по-малки кошнички, наречени “близне́та”. В тях се слагат по-малки лъжици, джуру́ляци и др. Мляната сол се поставя в кратуна, в стара издънена ба́клица или в скована четвъртита дървена кутия “солни́к”.
Лажи́чняко, солни́ко, тлъчо́ко и тиганьете се закачват на полицата. Нощови́те се поставят в ка́щи на определено, задигнато от земята място или изправени до стената.
Прибори в домакинството
Сени́я (софра) – с кръгла или четвъртита форма, направена от сковани дъски с дървени, ниски крака. Служи за хранене. За сватби и друг вид угощение служат дълги, четвъртити, с ниски крака сении.
Столе́та (столчета) – ниски, с три крака от издялана дебела дъска във форма на бъбрек. Служат за сядане около сенията и за сядане въобще.
Кра́г – елипсовидна, издялана от цяло дърво дъска с дръжка. Дебела около 1,5 см. Служи за мятане на хляба в подница или във фурна.
Точи́лка – добре изгладена тояжка за разточване на кори за баница.
Кобили́ца – недебело, издялано буково дърво, леко извито, с извити нагоре краища. Служи за носене на котли и други са́дове на рамо.
Тлъчо́к – направен е от дърво с по-тънка горна част и разширен надолу – малък за кълцане в паар и голям за кълцане в чутура.
Огри́бка – плоско, тънко триъгълно желязно парче с обла желязна дръжка, заострено в челната част, с халка на дръжката за закачване. С нея се “огри́бат” залепналите остатъци от тесто по нощвите след измесването на хляба.
Реже́нь – плоска гребачка (лопатка без ръб) с яйцевидна форма (елипсовидна), продължена с тънка, дълга обла желязна дръжка. Върхът на ръженьо е закривен нагоре под прав ъгъл, което дава възможност да се използва като кука да задържа подницата при слагането и свалянето и́ над огъня. С него се насипва жарта върху хляба в подницата.
Са́джак – железен обръч с три или четири железни крака, високи около 15-20 см. Слага се в огнището, като огънят минава през обръча и нагрява сложения на него съд.
Вери́ги – те са направени от множество железни двойни халки-осморки, заловени една за друга като синджир. Дължината на веригата е около 2 ˗ 3 метра. Двата и́ края завършват с разширени куки, от които горната е закачена на напречно дърво над огнището, а долната служи за окачване на съдовете за варене на мляко, стопляне на вода и др. По средата на веригата е поставена кука, посредством която веригата се скъсява и удължава в зависимост от закачването на куката по-нагоре или по-надолу, като по този начин закаченият съд се вдига или сваля от огъня, с което се регулира нагряването.
Катара́ч – състои се от две издялани дървени летви, дълги около един метър, заловени успоредно помежду си със заклинени пречки на разстояние 7 „˗ 8 см и ширина между летвите 5 ˗ 6 см. Прилича на малка стълба. Окачва се над огнището, а на него се закачва дървена или желязна кука, която се закачва по-нагоре или по-надолу за пречките, като повдига или сваля над огъня закачения съд. Катарачът представлява примитивен вид верига.
Маши́ – направени са от двойно сгънато, сплескано желязо, краищата му са закривени на върха перпендикулярно, във вид на щипци, стоящи разкрачени. По дължината им се движи желязна гайка, която позволява да се затяга защипан въглен, главня и др. Служат за “потаки́няне” на огино (стъкване на огъня), пренасяне на въглени и главни́ на малки разстояния – из къщи.
Ватра́ль – замества машите, то е дърво към върха леко плюскато, служи за разриване на огъня и зариване на хляб в огнището.
Катара́ги или катара́хци са стълби, направени от едно расовато или две успоредни дървета, на които са заклинени пречки в извъртени дупки на разстояние около 30 см. Използват се най-вече за изкачване на тавана, за бране на плодове от дърветата в градината и др.
Про́так – подобен е на сито, направен от немного широка дървена шина, а дъното от надупчена кожа. Пресявано е кукурузното брашно.
Рещо́ – направено от дървена шина с надупчено тенекиено дъно с по-едри дупки. Служи за отсяване на жито и др. По-късно хората почнаха да си служат за отсяване на брашно със сито, направено от дървена шина и ситна металическа мрежа или с тенекиена шина.
Ди́нкьа – в по-старо време хората си служеха с “динкьа” за ронене на кукуруз. Динкьата се състои от 2 - 3 широки и дебели дъски, гъсто надупчени със свредел, които са съединени и образуват дъното, пода на динкьата. По краищата на дъските елипсовидно са забити клинове, високи около 40 см, преплетени с пръти, които образуват здрав кош. Динкьата стои на четири немного високи крака. Масу́рите се насипват в коша и върху тях се удря с голям дървен чук, който е направен от саморасло дърво – дръжка с по-дебела предна част, извита под ъгъл. Зърната падат през дупките и се събират отдолу. Масурите се удрят, докато остане гола какалашка. Какалашките се употребяват за огрев.