Заселване на село Зверино
От сведенията, с които разполагаме, и по предание знаем, че първите жители на село Зверино са били преселници от около 1400 година.
В книгата на Васил Миков “Произход и значение на имената на градовете и селата в България” се казва, че произходът на населението на селото води началото си от крепостта Зареница (Заряница) - близо около днешния Асеновград - югоизточно от село Павелско. Населението от тази твърдина и изчезналите села: Осиково, Елисе, поради жестокостите на турските нашественици, било принудено да напусне родните селища и се преселило, като образувало врачанските села Зверино, Осиково и Елисейна. Няколко семейства се групирали, тръгнали на север, преминали Стара планина, настанили се в котловината между река Искър и река Чържовница в северните й склонове. Мястото, където са се заселили първоначално преселниците-бежанци, е известно под името Печена църква. Това място било тихо, спокойно и свободно – турци отсам Балкана не е имало още. В близост е местността Лаката, която е равна и добра за обработване.
В “Източници из турските архиви”, том 13, се казва, че семействата, които образували селото Зверино, били 10 на брой, между които е имало и едно вдовишко семейство. По-нататък не е казано откъде са дошли.
Минали много години от заселването им в мирен и спокоен живот. Обитателите на тази земя се увеличили и си построили и черква.
По-късно положението им се променило. Настанало лошо време за тях. Турски шайки започнали да шетат из поробените български земи. Влошило се положението и на прибалканското население, което било отдалечено от по-големите населени центрове, малко на брой и беззащитно. Това давало възможност на турските шайки да нападат това население за грабежи и отвличане на жени и момичета.
Населението било принудено само да се отбранява от тези посегателства. За едно такова нападение и отбрана е създадена следната легенда.
Турска шайка нападнала селото и искала да отвлече най-хубавата мома. Няколко момци я грабват и побягват с нея, като преминават река Искър. Турците се спускат след тях, завързал се бой, в който момците взели оръжието на турците, захвърлили го в Искъра и ги набили. Обезоръжените турци се връщат при останалите с главатаря им разбойници и им съобщават за случилото се. Озверен, главатарят заповядал да се отдадат на издевателства. Подложили населението на нечувани изтезания и грабежи. Голяма част от него успяло да избяга, а друга – предимно деца, жени и старци, се затворила в църквата – сграда по-здрава, а и свято място, където предполагали, че турците няма да ги нападнат. Те обаче яростно нападнали и църквата и като не успели да влязат вътре, запалили сградата. Хората – деца, жени и старци, били мъченически изгорени - опечени от огнената стихия.
Това място, където била построена черквата след изгарянето и “опичането” на потърсилите спасение там хора, добило името “Печена църква”.
Основите на изгорената църква, изградени от камък, стояха запазени и до наше време. В средата на църквището беше поставен кръст, издялан от бигорен камък. Впоследствие в тази местност бяха раздадени парцели за строеж на жилища. На мястото на изгорената църква Цено Леков от село Игнатица построява къща. При изкопите на основите на къщата е открита каменна колона, запазена и добре обработена, за която никой не е проявил интерес за запазването и́. Стопанинът, откривател на колоната, изплашен, че може би ще се спре строежът на къщата му, ако узнае за находката Историческият музей във Враца, вероятно я е унищожил.
Близо до църквището под пътя за село Игнатица, при изкоп за къща, Васил Стоянов Симеонов от с. Игнатица се е натъкнал на запазен човешки скелет. Това потвърждава, че там е имало заселници и че този скелет е вероятно на някой от по-видните хора на тогавашното общество, погребан близо до църквата.
При други изкопи за постройки на къщи на няколко места са изровени глинени съдове – делви в местността Лака́та в непосредствена близост до Печена църква, в които е намерена пепел, ситна пръст, а в някои от тях и парчета от сребърни гривни и пръстени. Тези находки не са запазени и са изчезнали.
Селището е изоставено от тамошното население след жестоката разправа на турците – опожаряване на селото и особено след изгарянето на църквата – най-скъпото светилище на тяхната вяра.
Населението преминало отвъд Искъра, разделило се на родове, заселило се на по-далечни от пътища и по-недостъпни места. Едни се заселили в местността Калугерово – между Калугерски дол и Джур-джовдолската долчина. Там при разоряване на ниви и обръщане за лозя много жители на Зверино се натъкнали на каменни зидове от постройки, домашни съдове, малки ръчни каменни мелници, а в близост е открито находище на човешки скелети. Тези находки показват, че там е имало заселище. Заселища е имало и в местностите Крива бабка, Бела вода, Слатина, където също са открити остатъци от градивни материали и човешки кости. В местността Ра́вна още съществуват синури (слогове), които свидетелстват, че тези земи са обработвани от население, което е живяло близо до тези места.
Разселените в тези местности, когато имали да решават въпроси от общ характер, се събирали в местността “Престольо”, която представлява висока и равна поляна. Старейшината сядал в средата на тази поляна на по-висок камък, като на престол, откъдето тя е получила името си Престольо.
Поради местоположението си – на високо и в средата на съществуващите селища, граничеща на изток с река Златица, на югозапад със Слатинската река, на северозапад с Комитски камък и Марково иманье, тази местност е давала възможност на викачи да извикват със силни викове заселниците за участие в събранията.
Поради това, че турските власти не могли да събират данъци и да ползват ангария от това забягнало и разпръснато по планината население и след неуспеха им доброволно да ги заселят на удобно и достъпно за тях място, то насила и по зверски начин са го принудили да слезе от планината и се засели на левия бряг на река Искър при левия му приток река Златица. (Според книгата “Селищната област на Искърския пролом”, т. IХ, 1942/43 год. на Любен Диков).
Други източници говорят, че преселването е станало по време на страшните унищожения и отвличания на хора и ценности от Муса Челеби в първите години на ХV век и голяма част от населението се запътило на север и се нарекло северци или северини.
Произход на името на селото
За произхода на името на селото има няколко предполо-жения.
Между жителите на селото се появила болестта чума – за да се спасят от нея, масово напуснали селото и забягнали към Дунава. Само един човек останал в Глого́в дол, местността Полето под Бежа́нов дел. Този човек се казвал Нено, оставял се небръснат, кирлив и дрипав. Хората от другите села, които го виждали, казвали, че този Нено прилича на звер. Когато преминала болестта, забягналото население се завърнало и като видели Нено такъв кирлив и брадясал, и те казвали, че този Нено е заприличал на звер. Оттогава селото придобило името Звер-Нено, от там – Звернено.
Това бихме ли могли да приемем за достоверно, тъй като от разказа на дядо Давид Томов, който ми разправи тази история, се забелязват противоречия:
1. Че селото било разположено в Глого́в дол, откъдето поради чумата хората забягнали в Оряховско, където образували днешното село Гложене. Селище в Глого́в дол не ще да е имало, тъй като не съществуват следи от такова, а и в тази местност липсва вода.
2. Че когато преминала болестта, част от хората се завърнали и отново заживели, но не казва къде – в Глогов дол или другаде.
До наше време стари хора от село и околните села наричат селото Зоронино́. Когато биват запитани някои стари хора – наши и от околните села, чия е тази мера́, нива, ливада и др., отговарят, че тази мера́ е зороне́нска, тези ниви, ливади са зороне́нски. Тук изчезва коренът на думата “звер” и се явява “зори” или “зоро” – зороне́нски, зорине́нски.
Пак в книгата на Васил Миков “Произход и значение на имената на селищата в България”, стр. 118 и 231, се казва, че названието на село Зверино стои във връзка с думата “звернь”, което означава място, запазено за лов от по-видни личности, място за ловуване на царя и неговите приближени през средните векове.
От личната ми среща с Васил Миков през 1969 г. бях убеден, че въпреки приликата на думата “зверь” със Зверино, все пак това си остава едно предположение, тъй като не съществуват данни, че именно от “звернь” произлиза наименованието Зверино.
Според юбилейния сборник “Българско село” от 1931 г. на стр. 126, при събиране на сведения за населените места за произхода на името на селото са разпитвани наши стари хора, които са казали, че селото се е наричало Зуруни́но. В този сборник се казва, че от 1890 г. селото носи сегашното си име Зверино.
В някои турски документи и източници, селото Зверино́ от 1430 г. до Освобождението ни се е казвало Изверине́, окончанието -а,-о, след това е добило сегашното си име.
В турския език в началото на наименованията пред две съгласни се поставя буквата “и”, например – Истамбул, Иврасие, Изверине.
В турски нотариални документи, издадени от Врачанския окръжен съд, името на селото може да се чете – Зерине́, Зерина́, Зарине́, Зарина́ или Зарино́.
Ако се допусне, че селото Зверино носи името си от крепостта “Зареница” (Заряница), то би се казвало Зарено или Заряно. Ако пък се допусне, че името иде от “зве́рнь” (според В. Миков), то би се казвало Зве́рньово. Ако ли се допусне, че името произхожда от “звер” или “зверове”, то би добило името Зверово. От това, както произнасят името на селото стари хора – Зоронино́, следва да се предполага, че произлиза от “зора” или “зори” – зороне́нски.
Хора от ботевградските села го изговаряха Зирино́.
Има предание, че в селото е ставало заговор за въстание против турската власт - завера, поради което се предполага, че селото е добило името Заве́рино.
Според книгата на Любен Диков “Селищна област на Искърския пролом”, том 9, 1942/43 г. селяните са принудени от турците по зверски начин да слязат от планината и се заселят на днешното място, откъдето е дошло името Зверино.
Когато Феликс Каниц посещава България през годините 1864-1870, минава през Искърското дефиле. В книгата си “Из Северна България”, Дунавска България, Балкански полуостров” 1875-1879 г., е отбелязал името на селото – Зеронино́ и че през 1829 г. при това село 600 арнаути, подгонени от настъпващите руси, се издавили в Искъра. При ниска вода селяните са намирали пушки и ханджари.
От изказваните предположения за произхода на името на Зверино, а именно – Зверне́но, Зве́рньово, Зурунино, Изверине́, -а,-о, Зерине́, Зерина́, Зарине́, Зарина́, Зарино́, Зарено́, Заря́но, Зоронино́, Зирин́о, Северино се вижда, че не е имало установено наименование на селото, както и не се знае откога носи днешното си име Зверино.