Върбешките кметове 30-те и 40-те години на ХХ в.

Заповед №1/ 12.I.1932 год. на върбешкия кмет:

„Предвид на това, че Дичо Иванов Дичов и Христо Георгиев Бадънски въпреки заповед №1 от 3.I.931 г. никой да не се напива до забрава и ходи из улиците, така също при повикване в общ. Управление да се явява веднага и спазва нужното благоприличие и понеже горните са нарушили въпросната заповед а първия в пияно състояние е намушил с нож на улицата невинно лице то съгласно Чл.55 от Закона за сел. Общини

ЗАПОВЕДВАМ:

Глобявам с по (60) шестдесет лева Дичо Ив. Дичов и Христо Г. Бадънски от с. Върбешница и двамата за в полза на общинската каса. Глобата да се събере от общ. Секр.–Бирник, за което да му се връчи 1 препис.

Препис от настоящата ми да се изпрати Г–на Врач. Окол. Н–к за сведение.

                                                                   Общ. кмет:Хр. Цолов“

*

Заповед №28/ 26 юлий 1932 г.

„Върбешки общ. кмет предвид на това че въпреки неколкократните покани да се яват в общ. Управление по служба Цеко Тонов и Кузо Недков и двамата жители на с. Върбешница не се явиха то съгласно Чл 55 от закона за сел. Общини тъй като са нарушили заповедта ми №22 от 6.VII.1932 год.

ЗАПОВЕДВАМ:

Глобявам с по двадесет лева всеки един Цеко Тонов и Кузо Недков и    двамата от с. Върбешница за в полза на общ. Каса.

Препис от настоящата да се връчи на общ. Секрет.–Бирник за изпълнение.

                                                                                 Общ. Кмет: Мишон Илиев“

*

Заповед №32/ 3 Август 1932 год.

„С актове съставени от мен на 24.VII и 2.VIII н. год. Вх.№965 и 1005/ 932 г. с които е констатирано че Мито Ив. Лъжовски с. Върбешница е отпуснал кокошките си в градината на Ненчо Недков с. с., че Кула Вълковица, Георги Ненов и Ненко Петров всички с. село са пуснали на свободна паша без пастир 1 свиня 2 прасета и 1 торме. С което си деяние гореспоменатите са нарушили Чл 156 и 157 от закона за П.З.П. и О.П.Имоти и затуй и съгласно Чл. 196 ал. I и III и Чл 216 на същия закон,

ГЛОБЯВАМ:

Кула Вълковица с (10) десет лева

Георги Ненов с (10) десет лева

Ненко Петров с (10) десет лева

и Мито Ив. Лъжовски с десет лева за в полза на общ. каса.

Настоящата заповед е окончателна и не подлежи на обжалване.

Препис от нея да се връчи т.е. предаде на общ. Секр.–Бирник за изпълнение в едномесечен срок.

                                                                                  Кмет: Мишон Илиев“

*

Заповед №22/14 Август 1933 г.

„Предвид на това, че въпреки неколкократните покани да се яви Селю Куртов на трудова за 1933 год. а така също и Цоло Георгиев от с.с. да отиде и докара дъски от с. Мездра по строежа на училището отказаха да изпълнят заповедта ми с  което си деяние нарушили писмената ми заповед №7 от 30 март н.год. то съгласно Чл. 55 от закона за селската община

ГЛОБЯВАМ

1)Селю Куртов от с. Върбешница с (60) шестдесет лева

2)Цоло Георгиев Горанов от с.с. с (60) шестдесет лева.

Глобата да се събере в полза на общ. каса.

Препис от настоящата да се предаде на Секр–Бирника ми за изпълнение а един се изпрати надлежно за сведение.

                                                                              Общ. Кмет: Ст. Димитров“

Това са  т е

На два пъти кмет на Върбешница е бил Пенко Тошев. Този човек е „имал дупе“. Знаят се неговите действия през 1931 год., когато, за да се утвърди бюджета на общината, той стига до министъра на вътрешните работи и народното здраве. За него разправяше Иван Христов (Иванчо).

Като всеки кмет бай Пенко „проверявал“ работата на селския казан за ракия. По време на една такава проверка от Враца на бял кон пристига чиновник от аксцизната служба. Аксцизният е облечен с панталон тип „брич“, обут е в ботуши и държи в ръцете си бич. Той   връзва коня за лияка (акацията) пред общината и високомерно пита разсилния къде е кметът. Разсилният Дуро Рамов, естествено, „не знае“. Акцизният му разпорежда да намери кмета, Дуро намерил бай Пенко, но той бил зает с „проверката“ и разсилният трудно, но го уговорил да тръгне. Дошли в общината, но заварили там само коня. „А сега, Дуро, ти ми го намери тоя!“ – разпоредил кметът  и влязъл в канцеларията (една стая с нещо като коридор, в която има една маса и един стол), за да провери дали „конституцията“ е на мястото си зад вратата (една дебела тояга). Когато Дуро довел чиновника, кметът Пенко Тошев, държейки в ръце „конституцията“, сърдито го попитал защо обикаля селото без негово знание. Без много да се бави кметът „изтупал прахта“ от гърба на врачанина. Акцизният бързо се качил на коня и го пришпорил, без да е отвързал юздата му от дървото. Горкият кон почувствал силата на върбешката конституция...

Иванчо твърдеше, че до „Скоковете“ животното бягало в галоп...

*Някакъв човек от друго село се оплакал на кмета Васил Нечов, че човек от Върбешница му е откраднал колелото (велосипеда) – не знае точно кой е, моли да се разкрие крадеца. В главата на кмета веднага се появява образът на Георги Тараланя. Той взима със себе си и разсилния и тръгват за „Падина“. Намират Георги, ама той отрича, даже настоява да търсят из къщата и двора. Не намират колелото. Групата потегля към кметството. Когато минават покрай дома на бай Тано Цветков виждат, че от една кукурузна купа се показва колело. Чужденецът познал своята вещ. Разсилният набързо докарва бай Тано: човек тих, по–скоро – скромен. Бай Тано, пообъркан, даже пооплашен, отрича да е краднал „таа работа“. Разсилният се намесва:„Баа Тане, не увъртай, ами качвай колото и да одиме в общинъта!“ Бай Тано се подчинява. Само че...нарамва колелото през рамо: просто не умее да го кара. Опитният кмет Васил Нечов отсича: „Оставете човека! Връщаме се у Тараланете!“

Изводът на кмета: за какво му е на човек велосипед, ако той не умее да го кара? Нито пък някой от семейството му.

*

Известно време Върбешница е управлявана от кметове–земеделци: Моно Манчов, Мишон Илиев, Стефан Димитров. За последния съседите понякога си спомняха: „Абе, он беше земеделец, оти одеше по земята“.

*

След 9.IX.1944 год. кметството на Върбешница беше в къщата на Георги Антонов. По едно време по съседство – в къщата на Георги Костиката и в тази на Барбови имаше кръчми. Естествено, късно вечер „посетителите“ в кръчмите излизали „повънка“ – да се облегчат. Понякога – в съпровод със съмнителни звуци. В една късна вечер кметът Цеко Ангелов излиза от кметството и след няколко минути става става свидетел на такова едно облегчаване от няколко младежи. Остроумният кмет прокоментирал: „Ей, момчета, напънала ви е културата, ще ви изпоцепи гъзовете!“

*

Подобен случай се разиграл между Цеко Ангелов и младия Перо Цеков. Било някъде около училището. Перо се облегчавал отвисоко. Минава кметът и иска да го сплаши: „Престани бе, Перо, ще те глобя 100 лв!“. А Перо:

–Слушай, кмете, 300 давам, ама да ми шляпа!

*

Около 1952 год. кмет на Върбешница беше Ненко Вълков (бай Нечо). След време Иванчо му намери някаква работа в канцеларията на ТКЗС-то. Бай Нечо решава да усвои машинописа. По–голяма част от времето си прекарва над пишещата машина, вторачва се в буквите и отвреме–навреме чука по някоя буква. В канцеларията по своя работа влиза „водачът на конска каруца“ Цеко Дзурепа. Вижда улисания бай Нечо и заключава:

–Бай Нечо, ти, ако си една кокошка, ще умреш от глад!

*

По време на войната 1941/44 год. кмет на Върбешница бил Нино Мишонов. Човек разсъдлив, когато вижда как в селото намаляват стадата от овце (около 1960 г. в ТКЗС е имало 25 стада по 100 овце, към 80-те години остават само 4) бай Нино мъдрува: „Ще дойде време, когато на овчар и пастир ще се отдава чест като на генерал“.

Това време дойде много бързо – сега ядем агнешко от Македония, Румъния, Нова Зеландия и още...

*

Казват, че кметовете извиквали често Мито Начията, защото снахите и братята му се жалили от побоите над жените. Та, тогава Мито Начията бил казал: „Начи, гусин кмете, ти си константирал, начи, че е имало бит гъз, ама он не е бил бит. Он, начи е само малко посплескан“. 

Информатори / Автори
Георги Гешев /Върбешница от България, от Северозапада, 2020