Общински дом – паметник, Малорад – архитектурна и историческа забележителност, с вградените в него 2 мрамори плочи с имената на загинали през войните 1885-1918 г.
За първи път документи, свързани с построяването на общинския дом са приети през 1925 год. - четири протокола, в които се взема решение за организация по набавянето на материали за строежа на сградата. Решава се: закупуването на 400 куб. м. камък за мазата, 360 куб. м. пясък, 160000 кг. негасена вар, 150000 броя опечени тухли. Камъните и пясъкът се предвижда да се осигурят в натура от населението, разпределят се - според броя на членовете на всяко семейство, със срокове до края на 1925 год.
Същата година е изготвен и строителния и архитектурен план на сградата и проекто-сметната документация заедно с тръжните документи, които трябва да се представят за потвърждение от областното интендантство. Според проeкто-сметната документация строежът ще струва 1156229.00 лв.
„С постройката на общинския дом ще изпълним едно от най- големите задължения които се налагат на един общински съвет. Независимо от това задължение понеже този общински дом същевременно ще е и паметник защото в него се предвиждат да се поставят две мраморни плочи на които ще бъдат изписани имената на загиналите от селото ни герой- войници през войните 1885 г., 1912-1913 г. и 1915 г. до 1918 г., с което си дело с този величав паметник- дом ще увековечим тяхната памет и ще служи за възпитание на поколението и патриотичния дух в него.”
Всички решения на съвета в три екземпляра са изпратени на окръжното интендантство за одобрение и провеждане на таен търг за построяване на сградата.
В тази първа фаза на подготовката за строежа селото наброява 3 600 трудолюбиви и родолюбиви българи. Кмет на селото е Стамен Найденов а през 1926 год. кмет на селото вече е Асен Вачов, но независимо от смяната строежа започва. Изкопана е мазата положен е основния камък. Цялото село начело, с кмета правят керван от коли, които возят камъни от кариерите, пясък от Огоста, тухли, други гасят вар. Всеки изпълнява със желание своята трудова повинност. Наемателят, спечелил търга по построяването, е довел от Горна Оряховица майстори строители. Въпреки трудностите, това строителство сплотява хората. Забравени са политическите борби, съседските и родови спорове. Дълг и устрем въодушевява всички. Селото ще има Общински дом и не какъв да е а паметник на загиналите.
6 -ти май 1927 г. – Денят на храбростта. На тоя ден църковната камбана тържествено звъни и призовава всички на площада пред дом-паметника, рожба на признателността към загиналите, рожба на оня неутолим стремеж към изграждане на ново Малорад.
Новата сграда е осветена. На тържеството присъстват: военният министър г-н Вълков, генерал Кисьов, народни представители, военни - войскова част от плевенския гарнизон, рота от Оряховския полк. На особена почит са майките и близките на загиналите за майка България. Селото е препълнено от народ, отвсякъде блика празничност. Ето какво пише вестник „Врачански новини” бр. 5 от 1928 г. по повод освещаването на Общинския дом-паметник:
„На 27 октомври т. г. в с. Малорад /Оряховско/ стана тържествено освещаване на издигнатия първи по рода си в България Общински дом- паметник. Сградата е построена в/у 240 кв.м. цялата на маза, двуетажна, с 22 работни стаи, масивна с желязо-бетонови плочи. Планът е изработен от инженер-архитект Дограмаджиев. Самата сграда има чудна гледка и такъв величествен архитектурен вид, че действително тя представлява не обикновена сграда, а сграда паметник.”
Информатори / Автори