Малорад


Общински дом – паметник, Малорад – архитектурна и историческа забележителност


Категория : Откак се е село заселило

Общински дом – паметник, Малорад – архитектурна и историческа забележителност

Общински  дом – паметник, Малорад – архитектурна  и  историческа  забележителност, с вградените  в  него  2  мрамори  плочи  с  имената  на  загинали през  войните 1885-1918 г. 

За  първи  път   документи,  свързани  с  построяването  на  общинския  дом  са  приети  през  1925 год. -  четири  протокола,  в  които  се  взема  решение  за  организация   по  набавянето  на  материали  за  строежа  на  сградата.  Решава  се:  закупуването  на   400 куб. м.  камък  за  мазата,  360 куб. м.  пясък, 160000 кг.  негасена  вар,  150000 броя  опечени  тухли. Камъните  и  пясъкът  се предвижда  да се  осигурят  в  натура  от  населението,  разпределят се - според  броя  на  членовете  на  всяко семейство,  със  срокове  до  края  на  1925 год.

Същата  година  е  изготвен  и  строителния  и  архитектурен  план   на  сградата   и  проекто-сметната  документация   заедно  с  тръжните  документи,  които  трябва  да  се  представят  за  потвърждение  от  областното  интендантство.  Според  проeкто-сметната  документация  строежът  ще  струва  1156229.00 лв.

„С  постройката  на  общинския  дом  ще  изпълним  едно  от  най- големите  задължения  които  се  налагат  на  един  общински  съвет. Независимо  от  това  задължение  понеже  този  общински  дом  същевременно  ще  е  и  паметник  защото  в  него  се  предвиждат  да  се  поставят  две  мраморни  плочи  на  които  ще  бъдат  изписани  имената  на  загиналите  от  селото  ни  герой- войници  през войните  1885 г., 1912-1913 г.  и  1915 г. до 1918 г., с  което  си  дело  с  този  величав  паметник- дом  ще  увековечим  тяхната  памет  и  ще  служи  за  възпитание  на  поколението  и  патриотичния  дух  в  него.”

Всички  решения  на  съвета  в  три  екземпляра  са  изпратени  на  окръжното  интендантство  за  одобрение  и  провеждане  на  таен  търг  за  построяване  на  сградата. 

В  тази първа  фаза на подготовката  за  строежа  селото  наброява 3 600 трудолюбиви  и  родолюбиви  българи. Кмет  на  селото  е  Стамен  Найденов  а  през  1926 год.  кмет  на  селото  вече  е  Асен  Вачов,  но независимо  от  смяната  строежа  започва.  Изкопана  е  мазата положен  е  основния  камък. Цялото село  начело, с кмета правят керван от коли, които возят камъни  от  кариерите,  пясък от Огоста, тухли, други  гасят  вар.  Всеки  изпълнява  със  желание  своята  трудова повинност. Наемателят, спечелил търга  по построяването, е довел от Горна Оряховица  майстори строители. Въпреки трудностите, това строителство сплотява хората. Забравени са политическите борби, съседските  и родови спорове.  Дълг и устрем въодушевява всички. Селото  ще  има  Общински  дом  и  не  какъв да е а паметник на загиналите.

6 -ти  май  1927 г. – Денят  на  храбростта.  На  тоя  ден  църковната  камбана  тържествено  звъни   и  призовава  всички  на  площада  пред  дом-паметника,  рожба  на  признателността  към  загиналите,  рожба  на  оня  неутолим  стремеж  към  изграждане  на  ново  Малорад.

Новата  сграда  е  осветена. На  тържеството  присъстват: военният  министър  г-н Вълков,  генерал  Кисьов, народни  представители,  военни -  войскова  част  от плевенския  гарнизон,  рота от Оряховския  полк. На особена  почит са  майките  и  близките  на  загиналите за майка  България.  Селото  е  препълнено  от  народ,   отвсякъде  блика  празничност. Ето  какво  пише  вестник  „Врачански  новини”  бр. 5  от  1928 г.  по  повод  освещаването  на  Общинския  дом-паметник:

„На  27 октомври т. г. в с. Малорад /Оряховско/ стана тържествено  освещаване  на  издигнатия  първи  по  рода  си  в  България Общински  дом- паметник.  Сградата  е  построена  в/у  240 кв.м. цялата  на  маза, двуетажна, с 22 работни стаи, масивна с желязо-бетонови плочи.   Планът е изработен от инженер-архитект Дограмаджиев. Самата сграда има чудна гледка и такъв величествен архитектурен вид, че  действително тя  представлява  не  обикновена  сграда, а сграда  паметник.”

Информатори / Автори
Юлия Влайчовска