Това село се е намирало точно там, където наскоро бе изграден панелният квартал „Триъгълника“ на гр. Враца. Отскоро този квартал се нарича „Сениче“. Селото е черпело вода от големия извор, който и сега е запазил името „Сениче“. Добитъкът пък си е поил на „Напоете“. Това са били дървени корита под извора. В древността при извора Сениче е имало тракийско светилище, посветено на Великата богиня на траките, а през римската епоха — на богинята Артемида, която е отъждествявана с Бендида. Тук бе намерена мраморна оброчна плоча с релефно изображение на богинята като ловджийка, която езди елен на обратната страна (Велков, И., ИАИ, т. XV, 1946, с. 229 и Николов, Б. Враца. Старо изкуство. — 1968, № 88). В документ с дата 1812 г. от архивите на Хаджитошеви е записано следното: „Да се знае що зимаме меуре от Сениче: Дило Пенчов — 3250 гроша, Йоло Филипов — 1070 гроша“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984, с. 424, док. 432). След посочената дата жителите на село Сениче постепенно се разселили. Едни — във Враца — това са родовете Бардзови, Мечкарете и Мицовци, а други — в с. Косталево — родовете Гиздовци, Коновци и Ръглювци. Родът Йоловци се заселва пък в с. Синьо бърдо. Върху празното землище на Сениче турски чифликчия построява каменна кула, около която се заселили планинци ратаи и исполичари. Така се е създало в началото на XIX в. днешното село Кулата. А около извора Нефела преселници от Берковско образували днешното село Нефела.
Информатори / Автори Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996