Късинец е старо българско село, основано преди края на XIV в. Турските поробители са го заварили с това име, което произлиза от излязлото вече от употреба лично име Късо и -_ин_, както Вадин, Миладин и пр. А личното име Късо е означавало „човек дребен на ръст“, както Малчо и пр. Като се прибави на Късин окончанието -_ец_ и става Късинец, а това окончание показва, че името на селото първоначално е било двуосновно. И така село Късинец през XV в. е било владение на Махмут Челиби и е записано като тимар заедно със селата Бистрец, Върбешница, Дърводелци, Крапец, Патлейна, Радовене и Слатина. В този списък село Късинец фигурира с 19 домакинства (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 255–257). За обезлюдяването на Късинец ни подсеща един надпис от началото на XVI в. върху сребърен кръст, на който се чете: „Този божествен кръст в лето 1511, във времето на христолюбивия архиепископ кир Гаврила и окова го (кръста, б.м.) майстор Никола и Павла в манастира, глаголеми Касинец (и неговия — б.м.) храм Свети Йоан Богослов. В това време нападнаха прузи (скакалци — б.м.) и не можеха да се изчислят и поядоха целия плод на земята…“ (Шкорпил, X. и К. Старовремски надписи от разни крайща на България. — Сб. НУ, 1892, кн. VII, с. 99). Като последица от напастта на скакалците е настанал голям глад и епидемии и селяните напуснали Късинец. Мястото на обезлюденото село личи и днес под манастира „Св. Иван Пусти“ (Късинец) и е близо до владишката резиденция. Върху землището на село Късинец в началото на XIX в. преселници от Берковско основали селището Суходолски колиби. То се е намирало на запад от Бистрец в местността Суходол. Но наскоро тези обитатели се изселили в село Бистрец. Това са родовете: Кукувиците, Подмолете, Сакулчовци, Суходолците, Тантиловци, Уруковци и Шареняците. Землището на изчезналото село Късинец днес е владение на с. Бистрец.
Информатори / Автори Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996