На 1 септември 1970 година във Враца, на основание Заповед №СД-3 от 20 април 1970 година, се открива Политехническа гимназия с преподаване на френски език, като част от верига чуждоезикови училища в България. Това е част от подготовката на младите българи за приобщаване към европейската култура. В началото гимназията е основана с четири паралелки към ПГ “Христо Ботев“, намиращи се в сградата на бул.“Демокрация“18.
Приемът е осъществен на базата на конкурсен изпит и са включени ученици от Врачански, Плевенски, Ловешки, Видински и Монтански окръг. За тяхното обучение са привле-чени специалисти по френски език: Величка Братанова, Валентин Ангелов, Надежда Иванова, Веселина Младенова, Симеон Кръстев, Милена Бенчева, Димитрина Първанова, Цветана Балканска, Стефка Александрова и Надя Иванова. Следван е колежанския образец като се говори само на френски език и част от общообразователните предмети се изучават на езика. Интересен факт е, че неспазващите прави-лото са получавали в джоба голям „ръждив“ ключ, който е предаван на следващите проговорили на български. За отличаване на възпитаниците са създадени униформа и емблема. Към училището има и пансион, което позволява учители и ученици да прекарват заедно и извънучебното време.
През учебната 1971/1972 година започва самостоятелното развитие на гимназията, като учениците са 200 на брой, разпределени в 8 паралелки, а първият директор е Величка Братанова. Гимназистите активно се включват в разнообразни извънкласни дейности.
През 1972 година училището приема името на френския писател Анри Барбюс и поддържа активни отношения с езиковите гимназии в Монтана и Видин, засилва се включването в европейските културни процеси.
През учебната 1973/1974 година се създава кабинетна система по различните предмети, включително и езикова зала. Създават се и различни направления за културно-масова дейност под формата на клубове. От същата година съществува и туристическото движение, участниците в което за първи път се включват в НТП „Козлодуй-Околчица“. От 1974 година се издава първият в страната средношколски туристически вестник – „Скакля“.
През 1975 година гимназията е домакин на Националното съвещание на учителите от гимназиите с преподаване на френски език. Това е и годината, в която завършва първият випуск на гимназията с дипломирани 96 ученици. По това време в училището преподават и трима французи.
Четири годи по-късно, през 1979 г. Гимназия с преподаване на френски език - Враца има натрупан опит с първите 5 випуска, които имат успешна реализация във висшето образование и в обществените сфери. Отбелязани са успехи в клубната дейност на ТНТМ, олимпиади и състезания, спорта и туризма. През същата година е сменен директорът на гимназията - на лидерското място застава Бойко Атанасов. Сменена е и сградата на училището - то се помещава вече в Ученическия комплекс, където има повече класни стаи и оборудвани кабинети, но и проблеми, породени от отдалечеността от града и нередовния транспорт. Това е годината, в която екипът от французи се обогатява - Жан и Жаклин Виейар помагат на Ален Ларвор /дългогодишен учител във врачанското училище/ да приобщава учениците към говоримата френска реч.
Учебната 1979/1980 година е и юбилейна за училището. Отбелязването на 10-годишнината е изпълнено с творчество и учебни постижения: открити учебни практики; участие в състезания; домакинство на VII Национална конференция по френски език; първо място на викторината за Леонардо да Винчи; туристически и спортни състезания; сформиране на духов оркестър, ръководен от Методи Александров и девически хор; драматизации на френски и български език; научни сесии за живота на Анри Барбюс; конкурс за химн на учили-щето, спечелен от Лиляна Върбанова - текст и музика на Спартак Бутански.
Химн на гимназията
С песните бунтовни на Нивянин,
на Барбюс с негаснещия огън
да горим в живота сме призвани
да творим, да учим неуморно.
Припев: Нека гръмне
вредом в този свят
и в небето синьо да удари
боен поздрав „ Салют камарад“
боен поздрав „Дерзайте другари“
На родината ни днес са нужни
пламенни строители, поети
да запеем тази песен дружно
младият ни устрем в нея свети!
Интервю на г-н Генов с ВЕЛИЧКА БРАТАНОВА, първият директор на Езиковата гимназия (1970 г. - 1979 г.)
Разкажете как започна всичко?
Започнахме ентусиазирано в края на 1969 година. Откриването на единствената френска гимназия в Северозападна България означава престиж и за целия град. Не беше лесно – лутане между инстанции, борба с градове – конкуренти, най-силният от които беше Плевен. Срещнахме разбиране у тогавашния началник на отдел “Просвета” Юлия Вълкова. Помогна ни и МВР, като ни отстъпи сградата, в която сега се помещава Евангелската църква, за общежитие. Приюти ни училище “Христо Ботев”.
Как привлякохте учениците?
Направихме голяма и ефективна рекламна кампания из нашия и съседните окръзи. Половината ученици дойдоха от Плевен, Ловеч, Видин, Монтана. Събрахме 100 /сто/ ученика в четири паралелки.
Успяхте ли да привлечете добри преподаватели, все пак гимназията едва започва да изгражда имидж?
За първата учебна година наистина беше трудно, докато още на следващата имаше огромен наплив, но и първите осем оправдаха надеждите. Това бяха Надя Иванова, Милена Бенчева, Веселина Младенова, Димитрина Първанова, Симеон Кръстев, Стефка Александрова, Валентин Ангелов, Цветана Балканска.
Впечатленията Ви от първия учебен ден?
15 септември 1970г. беше слънчев есенен ден. Радваше гледката от толкова много усмихнати момичета и момчета. У всички личеше ентусиазъм, а той беше решаващ. Разбира се, имаше и официална част с много високопоставени гости.
Каква беше тайната на успеха, още след първата учебна година всички ви завиждат, показахте, че гимназията я очаква добро бъдеще?
Всичко идваше от нивото на работа и от професионализма. Работехме по колежански образец. Говореше се само на френски, който нарушеше това правило, му слагаха голям ключ в джоба, докато сам не го пъхнеше на някого. Имахме своя униформа, отделяхме много време за култура. Резултатите не закъсняха, но ни обвиниха в провеждане на западно влияние....
Важно е в крайна сметка какви хора възпитава гимназията, Вашето мнение?
Мога да отговоря само с възторг. През 1975 година завърши първият випуск. Това беше триумф на младежката жажда за знания, удовлетворение за вложения ученически труд, радостен празник за обществеността на нашия град. Една трета от зрелостниците завършиха с отличие и нито един неуспяващ. Година след година, випуск след випуск се вливаха в пълноводната река на Родината ни. Всеки възпитаник намира своето място в живота и така до 35 годишнината на училището. Днес то е променило в известен смисъл съдържанието и облика си в унисон с променените изисквания, но то стана истинска ковачница за съвременни знаещи и можещи кадри.
Възпитаници на гимназията има не само в предприятията и учрежденията на нашия окръг, а из цялата страна. Някои от тях вече са учители в гимназията, много са инженерите, юристите, лекарите, икономистите, журналистите, военнослужещите. Това е най-яркото доказателство за мястото, ролята и жизнеспособността на нашето училище....