Враца


Титлата *баба*


Категория : Вярвания и традиции / песни

Титлата „Баба“

В продължение на десетилетия след Освобождението, редица поколения от врачанското градско население дължат появяването си на бял свят на многобройните опитни „баби”. Неслучайно и първите специализирани акушерки, които се появяват в града през 90-те години на XIX в. нерядко и дори официално са наричани „дипломирани баби”. Но те не успяват да изместят истинските “ народни баби” и да се наложат по-сериозно сред населението вместо тях чак до 30-те години. Доверието на населението в уменията на бабите е неоспоримо. А здравните и градски власти, които изтъкват непрекъснато необходимостта да се изкоренят “ суеверието и вредните за здравето привички “ у хората, трябвало да водят дълга борба с недоверието им към лекарите и медицинските кадри.
Здравните кадри и по-специално “ дипломираните баби” поради самата си малобройност не биха могли да заменят нито да конкурират вещите в занаята народни лечителки-акушерки и това положение не се променя и в началните десетилетия на XX в.
Финансовата невъзможност на Врачанската община да назначи и поддържа постоянно градска акушерка е друга съществена и дори решаваща причина за абсолютното доминиране и непоклатимото положение на местните “баби” като единствени фактори за оказването на родилна помощ в града. И независимо от все по-настоятелното изтъкване от страна на здравните власти във Враца на необходимостта от назначаване на специалистка- акушерка това не е възможно с ограничените възможности на общинските бюджети чак до края на XIX в. Показателен за нивото на медицинското обслужване в окръга след Освобождението е броят на лекарите през 1890 г.- всичко на всичко 4 души - 1 окръжен, 1 градски лекар във Враца, още 2 ма в Оряхово- околийски и градски, както и 5 фелдшера.
В протоколите на общината от януарската сесия през 1893 г. положението е формулирано кратко и пределно ясно :
“ По предвидените в & 7 от г-н управителя средства за назначаване на една акушерка, се взема предвид, че общинският бюджет и така е скъсен, като разходите са доста, а приходите твърде малко; че има нужда от една специалистка акушерка, но средствата не достигат да се наеме такава; и че в града има доста баби, които бабуват и които си вършат вкъщи работата, така щото ще може и тази година да се прекара без акушерка.”
Това положение си остава непроменено години наред, така че първата дипломирана акушерка според запазените документи в Държавен архив - Венета Касабова - е назначена едва в края на XIX в. През 1900 г. тя е уволнена и заменена от Димитрана Кръстева , поради причина на местен шовинизъм от страна на общината, която е държала акушерката да бъде врачанка. Това обаче не е попречило да бъде уволнена още на следната година “ по бюджетни причини.” В това няма нищо чудно, след като според цитираното компетентно мнение на общинските съветници, Враца и така си има достатъчно опитни „баби”. Това мнение може да се приеме като висока атестация за качествата на местните „баби”относно техния труд в деликатната област, касаеща появата на малките врачанчета на бял свят.
„Бабите” остават основен действащ фактор в този дял от здравното дело на окръга дори и през 30-те и 40-те години, когато дипломираните акушерки вече не са рядкост, а започват постепенно да се налагат, особено след откриването на Здравно-съвещателната станция за майките през 1929 г. За повишаване на здравната култура и навици на гражданите активно работят и допринасят и женските и детските благотворителни дружества в града. Заедно с увеличаването броят на здравните кадри те спомагат за постепенното и необратимо развитие медицината, което променя санитарно-хигиенното състояние в града и подобрява здравеопазването на населението. Това се наблюдава и по отношение на грижите за бъдещите майки и родилната помощ във Враца.
Този процес е обаче бавен и преминава през различни етапи, като в началото и самоуките “ баби” и дипломираните “баби” се трудят съвместно за попълването на Врачанската община с нови и нови граждани чак до 50-те години. Интересни данни за това резултатно сътрудничество разкриват личните картони на новородените деца, водени в Здравно-съвещателната станция. В графата “къде е родено детето” черно на бяло фигурират четири равностойни възможности – “ с акушерка, с баба, с доктор и ли в болница”. През първите години след откриването на станцията, когато започва да се води контрол, броят на децата, родени “ с баба” съставлява 1/3 от всички.
Последователната дейност на здравните власти за ограмотяване и повишаване здравната култура на населението постепенно довежда до все по-осезаемо налагане на ролята на акушерките сред врачани през 30-те и 40-те години на XX в.
Една от най-интересните инициативи за култивиране на здравни и хигиенни навици сред бъдещите майки е провеждането на “ Конкурси за най-добре гледано дете”. Те се организират от Съюза за Закрила на Децата в България и Здравно-съвещателната станция за майките във Враца. Провеждала се е ежегодно в чест на Деня на Детето.
За тези конкурси се подбирали внимателно за участие със специални покани най-добре гледаните новородени деца в града заедно с майките си, измежду децата, които са били под лекарски грижи и наблюдение на Здравната станция и редовно са посещавали консултациите. Запазените формуляри на одобрените за участие деца разкриват редица хигиенни изисквания към майките и семействата на новородените, като естествен фактор и стимул за създаване на най-добри условия при отглеждането на децата. Между останалите показатели прави впечатление и факта, че най-явно са предпочитани децата, родени с помощта на акушерка. От всичките 58 деца, поканени за конкурса през 1935 г., само за 3 е отбелязано, че са родени с помощта на “ баба”.
Така постепенно с усилията на здравните институции и гражданските благотворителни организации сред врачани се налага ролята на акушерките, които обаче по стар навик нерядко са наричани от населението популярно“ дипломирани баби”.
Това доказва, че според преданията на жилавата народна традиция, названието “баба” е равностойно на титла.

Информатори / Автори
Весела Пелова - Държавен архив - Враца

Истории от Враца