Малорад


Камък от Латинската църква - храмовете на вярата и техните служители


Категория : Откак се е село заселило
photo

Камък от Латинската църква - храмовете на вярата и техните служители

Малорад има своя църква още през Второто българско царство. Тя е носела името на свети пророк Илия. Църквата и района са останали в историята с названията „Латинската църква”, „Латинското селище” и „Латинското гробище”. Все още не е изяснено защо носят тези имена и каква е връзката им с кръстоносните походи, унията, която цар Калоян сключва с папата и с войните, които води Свещеният съюз с Турската империя.
„Латинската църква”, както я знаем от преданията, е била с размери осем на четири метра и три стъпки вкопана в земята. Иззидана изцяло с камък и покрита с плочи. В гробището около нея християнските паметници били с латински надписи, на непознат на местното население език. В края на ХVІІІ-и век църквата е опожарена от кърджалиите, а местното население – прокудено. След време хората се завърнали, възстановили домовете си и заживели отново на старото място.
В началото на ХІХ-и век ги налетяла чума – враг, по-страшен и от кърджалиите. Отново напуснали домовете си и се заселили на запад от старото село в ниското край реката. Единствено Латинската църква, макар и опожарена, без покрив, с полуразрушени стени, продължавала да стои на старото място и вярно да служи на малорадчани до 1848 година. На сватби, кръщенета, погребения и на големи християнски празници тя „събирала” живите и мъртвите. За това научаваме от разкази от 1926 година на стари жители на селото. Те си спомняли, че за всеки семеен празник извозвали с коли черги и икони за църквата. С чергите покривали стените и по тях окачвали иконите и извършвали богослужението. След това сваляли и прибирали всичко в дома на свещеника. И в тези години църквата си оставала най-святото място.
През 1848 година, когато започнал градежът на новата църква на високия баир на север от селото, Латинската църква била разрушена и камъните й били вградени в новата, на която селяните дали същото име – „Св. пророк Илия”. Но новата църква скоро се срутила. Тогава на нейно място построили друга, която осветили с името „Успение на Св. Богородица”. В църковния двор построили килия, в която се учели на четмо и писмо децата на Малорад. В новата църква през 1872 година е служил поп Дамян поп Димитров. Нова беда – в 1879 година и тази църква се срутила. Три години по-късно – през 1882 година била построена сегашната. Неин майстор е Уста Кънчо от Трявна. Тя е широка осем метра, дълга – шестнайсет и висока осемнайсет метра на кубетата. При първоначалния строеж кубетата са били две, като първото било при входа. След гръмотевична буря кубето при входа било разрушено. Последвал ремонт и църквата останала с едно кубе, тъй като е имало повреди по зидовете и технически не е било възможно възстановяване на рухналото кубе. За по-голяма сигурност на градежа, зидовете били укрепени с железни скоби, които минават през салона на църквата в горната част под покрива.
Най-старият свещеник, който е оживял в спомените на малорадчани от началото на ХХ-и век, служил в Латинската църква, е Никола Рашоевски. Той е бил погребан на изток от олтара на Латинската църква.
През 1922 година камъните от основите на старата църква били извадени за построяването на мостове и чешми. Тогава са извадени и пренесени в двора на новата църква и мощите на свещеника. Неговите внуци разказвали, че поп Никола бил интересна личност - начетен и скромен, ползвал се с голямо доверие и почит в селото. Имал „Вечен календар”, по който обяснявал много събития и явления. По него отгадал края на собствения си живот. В деня преди да умре, бил на работа в полето. По пътя минал негов съсед, който отивал на воденица. Свещеникът го спрял с думите: „Върни се да ме погребете, понеже утре по некое си време ще умра. Ще отпътувам за вечността”. Съседът приел думите му като на шега и продължил пътя си. Вечерта свещеникът си приготвил всичко, което му било нужно за погребението. Неговото поведение се сторило странно на близките му, които също се отнесли с недоверие към думите му, но щом дошъл уреченият час, за голямо учудване на всички, свещеникът починал.
В новата църква на баира пръв свещеник бил поп Дамян поп Димитров. Тази фамилия давала на селото свещеници до идването на Константин Митрев. Семейството на поп Константин се състояло от пет дъщери и четири сина.  Най-малкият – Станой, който е трябвало да замести баща си в църквата, загива в Отечествената война. На негово място за поп бил определен брат му Димитър. Той служил в църквата до смъртта си. Много малорадчани са запомнили неговата висока образованост, почтеност и всеотдайност към църквата и хората.
След него в храма служат различни свещеници, които са изпращани от Митрополията в гр. Враца, но местен свещеник нямаме, а и не сме обнадеждени, че ще имаме щастието от младото население да се яви момче, желаещо да изучава богословие и да се върне в село да проповядва.

Информатори / Автори
Юлия Влайчовска /Свети места, 2009