Цяла зима и пролет Куна тъкала тънко платно и по Петров ден го привършила. Взела кобилицата, преметнала я през рамо и тръгнала да го пере надолу по рекичката. Минала водопада и спряла под чуклата, където камъните били чисти. Да го простре на тях , та да изсъхне по- бързо.
- Баш днес ли ще переш, бе Куне! - упреквали я дружките й.
- Ше ти се случи нещастие! - съветвали я други – Празник е.
Нито стара майка, нито верни дружки послушала тя. Натопила платното в бистрите води и започнала да го удря с тупалката. И то блеснало, окъпано от слънчевите лъчи. Простряла го на камъните и започнала да реши косите си. Но изведнъж се извила вихрушка и съборила платното от камъните на земята и то се измърсило.
- Ух, да опустееш дано! Откъде се пък взе…
И още не се доизказала, вятърът понесъл платното й към чуклата. А Куна вихрушката отвеяла бог знае къде.
Някои казват, че в пещерата змей я отмъкнал, други, че я виждали нощно време платно да пере в реката…Кой знае!?
А на чуката и сега се белее платното й.
Информатори / Автори Кирил Андровски / Из "Крал-баир", 2000