Зверино


Оброци и служби


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Оброци и служби

На снимката: Оброкът на св. Троица (Петдесетница) в м. Калугерово над с. Зверино, почитан от жителите на махала Слого – 60-те год. на ХХ в.
По време на нашето "пътуване към корените" през 2016 г. успяхме да опишем петнадесет оброка – на повечето от тях се служи и днес. Срещнахме се с хората, които поддържат или участват в ежегодните служби и курбани. Те смятат, че единствената причина за да бъде прекъсната службата на даден оброк, е обезлюдяването на дадена махала. В селището има няколко преместени оброка и един, който е местен временно. „Историята как възникват оброците не знаем, ма нали ти казвам – поличби е имало, поличби: или градушки много, или наводнение. От такива работи са направени оброците” (ХЦМ, ЛАИ, СХН). „Някога старите хора така са правели – за курбан са давали мъжко! И са дава за добро, за здраве на животните, за здраве на хората! На самия оброк се оплита един венец. И се поставя за здраве на хората, на животните (поставя се на оброчния кръст – б.м.). Сутринта, на самото место и са заколва самото „младище”, къде му казваме – дали ше е шиле, дали ше е агне – да е младо. И са коле на самия кръст, на местото – сутринта. Пали са на главата му свещичка – ако има рог, се слага на рога, ако ли не – така, на главата са задръжи една свещичка и венче му са поставя на врата като на Гергьовден. И са заколва там на самото место, на самия оброк – до кръста. Кръвта не се събира. Оплита се венец и се слага на самия кръст там на оброка и се вари чорбата. Вари се в два казана : единия с ориз, с дреболиите, а другия – с месото. Тогава сварат главата отделно – само главата. И човека, който в момента е дал курбана, той пише имената за здраве на всички и попа ги чете там. Тогава самия стопанин, който е заклал животното, минава по трапезите, защото е много народ и дава хляб, пита, омесена специално за това от къщата непременно. Сички си носат хляб и свещици, та си палат. Главата е накъсана (месото от нея – б. м.) и минава стопанина, та на секи дава от винцето – да си пине, от питката – да си отчупи и малко от животното да си вземе. Те се слагат в началото на трапезата и там ги кади попа (ИДК).
„При самото служене в деня на оброка тук се забелязва една особеност. Ако мястото е много отдалечено, по кошарите и по различни причини, не може да присъства свещеник, то неговата роля се изпълнява от най-възрастният присъстващ , независимо дали това е мъж или жена, или от човек, който е най-вещ по църковните въпроси. Той осветява водата и прекажда  храната” (Захариева 2002)
В последните години курбаните се правят привечер  - в 18.00 часа. „В шест часа свършва черковния ден – ако са падне в сряда – е постно. Боб се вари ако е постно – ако е сряда, петък – боб. След шест часа черковния ден е минал и владиката е разрешил да се коли” (БК). Когато е постно и се приготвя боб, бобът се запържва, а когато се приготвя курбан-чорба, тя задължително се застройва.„Заек и яре не се колят за курбан, заек е на щета – не се коли!”(ЛАИ).
Оброк на Трифон Зарезан на лозята м. Гробо. Прави се на Св. Трифон, на 1 февруари, в м. Калугерово на Градището. Оброкът, на който днес не се прави служба, се е поддържал от хората, които имали лозя в тази местност и се давал за цялото село, за лозята.  „В Зверино Трифунците се празнуват три дни: първият – за лозето и гроздето, вторият – за царевицата и житото, третият – за меурете (пашкулите). През първия ден стопаните на лозята, заедно със свещеника, още преди обяд отиват  в Калугерово, на  Кръсто при Церо – на оброчището” (Захариева 2002).
 Оброк на Благовец до валевицата на река Златица.  Намира се до Кьосовската воденица, в края на махалата Кимера. На мястото има малко кръстче от бигор (0,35/ 0,35 м). Родов оброк на Илийовци, но от много години е бил оставен. „Ние се събирахме от махалата, та си сготвиме нещо – риба, то е постно. Риба и нещо салата си напраиме. Но след години една от тоя род жена го зема да го прави, тя ни посреща – Генка Петрова. Всяка година го прави. Ако е топло, сме там на местото, ако не – сме в тях. Секи си занесе питка, свещица и така. Сега поп не викаме. Викали сме по-напред” (ХЦМ).
Оброк на Гергьовден на махала Оданат. Оброчното място е до реката Джърджовница, досами пътя – „при Донкините”, оброчен знак – подновен каменен кръст с височина 0,60 м при ширина на раменете 0,30 м и надпис: „СВ. ГЕОРГИ”. Местните казват, че си е стар оброк, сега подновен. Курбанът се дава от махалата.
 Оброк на Летни Св. Никола (9 май) в м. Нивища при Петков кладенец за кошарите от Нивища, Затворо, Купено, Влах и Могилата. Прави се от родовете Ваковите, Величковци, Пенешовци, Вълковци, Веселиините, Пенчовци и Сугаревци. Има запазен каменен оброчен кръст.  „Прави се от цялата махала Гарата, но вече не. До некъде 89-90 г. – тогава по-нелегално се правеше, но се правеше. Няма хора. То на Нивища вече никакъв човек няма, няма население. А там си е имало повече от 15-16 къщи – само зидовете са останали” (БК).
Оброк „Св. Св. Константин и Елена” (на 21 май) на Кошерен при Церо за кошарджиите от Горен и Долен Кошерен, Гарваньо, Могилата и Нуновска падина. Прави се от родовете Кюлтовци, Вишовци, Мариновите, Йотовите и Сугаревци, хората, които са имали кошари там. „Голема част от селото е било там, сега не се прави – няма кой”. Няма запазен оброчен знак, но дървото „си стои”. Някои от родовете, които живеели там, имат намерение да организират родова среща при Церо.
Два оброка на Спасовден:
Оброк на махала Сливец - на Кръсто между Липин дел и Битков дол – над Клензите. Малък каменен кръст в борова горичка (0,30/0,20 м). Встрани от пътя наскоро е изградена голяма чешма. Прави се за здраве на цялото село, а домакини са хората от махалата Сивец. На оброка се събират много хора.
Оброк при Спас Милов – пренесен от Зли дол. Малко кръстче от бигор, поставено върху каменен блок – пясъчник с релефно изображение на кръст и надпис: СП ДЕН”, ограден с дървена ограда. Поддържал се след пренасянето му от Спас Милов, неговия син Милчо Спасов и снаха му, а в последните години се редували и хората от махалата – 3-4 къщи. Последната година, тъй като нямали възможност да закупят голямо животно и да направят голям курбан, заклали петел – само и само да не прекъсват курбана, защото „не е хубаво да се прекъсва. Един петел да заколиш – пак е кръв. Винаги сме си клали.”
Стар оброк на Русаля, празнуван на Св. Троица. Оброчен кръст от камък в м. Калугерово. „Оброчището е при Церо – до лозето на дедо Змекьо.С решение на хората от селото и с благословията на църквата кръстът е преместен и сега оброчището се намира в селото – махалата Слого на улицата при Мито Бовски. Решението е продиктувано от трагични събития – в този район за кратко време умират много млади хора. За да спрат този мор в махалата хората преместват оброка в самото село, на улицата пред пострадалите и сякаш издигнали защитна стена” (Захариева 2002). Нов каменен кръст с малка оградка (размери 0,40/0,40 м и надпис: „ОБРОК СВ. ДУХ”).
Оброк на Св. Дух в м. Преслоп при Бачиището за кошарите от Преслоп, Слатина, Изворци, Кривуль, Дивякова могила, Боем пожар, Горна и Долна Прадилица и Манчово кошарище. Участват родовете Миковци, Бачовци, Тошовци, Данчовци, Кулинци, Поразиовци и Якимовите. Оброкът, правен в Зверенския балкан и след 1958 г., според думите на информаторите, днес не е обслужван. Някога там е имало кошари, но след като било образувано стопанството, те са разрушени.
Оброк на Прокопе (25 юни), на Кръсто над Печена църква – за махалата Оданат. Участват тези, които живеят там и тези, които имат градини покрай река Чръжовница/Джърджовница. Хората от махалата се редуват да дават курбан. Има оброчен кръст – стар, от бигор (0,30/0,30 м) до голяма акация. Оградата е около кръста и дървото, на цимента са изписани датата и годината, когато е направена: 14.V. 1988 г.
Три оброка на Илинден:
Оброкът при Дървото – вековно дърво и стар оброк на Илиндень, 20 юли – височината на изток от селото. Някога оброчният знак бил до вековен габър и затова и името на оброка се помни като „Дървото”. Днес малкият кръст от бигор (0,25/0,25 м)  е до първите дървета от борова горичка.  Участват хората от махалите Кимеро и Крайще. „Тоя оброк незнам откога е започнал – историята му не знаеме, но като малка съм ходила и ти казах как са ни водили с котленичката. И после много години са не прави. Възстанових го преди 28 години. Бех болна нещо и аз преди да ида на операцията, викам: „Ше направа оброка!” помогнаха ми още две жени, събрахме пари, купихме овца и купихме и други работи. И моите деца ми помогнаха, та направихме маси на улицата там при нас – три години го права пред нас оброка. Първата година кат го напраихме и един партиец дойде да ни бутне казана. И тогава го правих три години пред нас – ние ходехме там (на кръста – б.м. в м. Дървото), та заколим едно петле на кръста и кат са върнем, ние го сварим и там го раздадем по махалата и на дечорлията и на други. После овцата – що то е далече и не мое да я караме таа овца, па да я върнем. Три години пред нас и после реших: местото му е горе и си го върнах горе оброка. Там е много хубаво.. И така. Почнахме да колеме там – колехме по една (овца). […]Аз вярвам, че ми е помогнал (Бог)! И отидох на операция и доктора ми казва така: „Ние от теб очаквахме друго!” И аз се моля на Господ и мисля, че той ми е помогнал и докато съм жива, докато мога да хода, ще го права тоа оброк!” (ХЦМ).
Оброк на Илинден на Гарата. Каменен кръст до пътя с височина 0,60 м и ширина на раменете 0,40 м и надпис: „СВЕТИ ИЛИЯ – ЛЕТО 2002”. Оброкът е пренесен от Бовска Габровница. Курбанът се дава от махалата Гарата – събират се пари от хората за животното и продукти. „На Бовска Габровница се правят два оброка и се спазват сички стари правила: не се събират пари, а се редуват, слагат си зобта (на обредната трапеза – б.м.) (ИДК).
Оброк на Илинден на Рътовете в лозята. Стар оброк с оброчен кръст. Правят го хората, които имат имоти там. Идват и от Игнатица на него. Когато се случи да викат един поп, той тръгва от Дървото, минава през Гарата и последно кади тук, на Рътовете.
Оброк на  „Св. Мария Магдалина” (Опърлия) – на 22 юли. Два дни след Илинден се прави на Гюрещица от родовете на Стоян Драганчов, Камен Милов, братята Камен и Цено Божанкини и Пешовци и др. Оброкът е пренесен от м. Бук. „Сега се прави на Мария Магдалена на Крива бабка от Иванчеви. По-рано е бил на Ангел Бонин, така му е бил прекора, а иначе Ангел Иванчев. От дедо му – нали той го е изместил от местността Бигора, за да им е близо до кошарата. През 1929 г. е пренесен. Сега не много, но си ходят, колят. Прави се курбан” (БК).
„Има случаи, когато, в извънредни ситуации, оброчищата са премествани от едно място на друго. За такъв случай разказва деветдесетгодишната баба Велика Иванчова, по спомени на нейната баба. Оброкът е бил високо в м. Бук. Там пасели стадата си и Пешовци, но през едно лято овчарят бил улучен от грьмотевица и умира. Тогава, в негова памет, родовете решават да преместят кръста долу в ниското, по-близо до кошарите, до сами река Златица.” (Захариева 2002).
Нов оброк на  „Св. Богородица”, на 15 август, обслужван от Долната махала в селото, от дясната страна до устието на р.Златица в р. Искър. Оброчен знак  от 1993 г.– каменен кръст до две вековни върби, непосредствено до реката (размери: 0,40/0,25 м и надпис: „15.VIII.1993 СВЕТА БОГОРОДИЦА”). „1993 г., по време на служенето на архимандрит Пимен, който живееше в нашата махала, решихме да си създадем и ние за нашата махала – да може да се събираме. Там е голям площад. Направихме кръст, надписахме го, осветихме го. Махалата избра мястото – до реката до две вековни върби. И да има пространство – повече хора да се събират. Оброкът се дава от махалата – по принцип хората се редуват, като в деня на оброка някой казва кой ще дава оброка следващата година – който желае. Колим овен или овца.” (БК) Интерес представлява обредната практика, венецът от цветя, с който е било закичено котлето със светена вода, след водосвета, да се „поноси” за здраве от всеки присъстващ, като първо се слага на главата на дете „майчино и бащино“.
 
* Лечение с вяра
Планинците вярват, че оброците възникнали в древни времена – Бог пратил „личби” на хората – мор и болести, суша, градушка и наводнение и всякакви бедствия. Всички те били масови прояви на неговата воля. Днес много курбани са подновени поради лични и семейни причини – нещастие, злополука или болест в дома или рода.
Молитвата, като част от лечебния обред, е широко разпространена сред християните и цели отстраняване на болестта. Според християнството, с грехопадението се ражда злото, а с него – болестите и смъртта. В народните представи чак до средата на ХХ в. болестите са невидими същества (или виждани само в определени случаи), които притежават редица човешки качества. При хората те идват като различни животни, птици или с човешки образ – говорят, ядат, пият, могат да се подкупят и омилостивят, но могат и да се разсърдят. И до днес съществува вярването, че „болестите Господ праща на земята като възмездие за сторени грехове”. В народната медицина християнските светци са посредници между хората и отвъдния свят, но и заповедници на определени болести  и защитници от тях. Когато говорим за т. нар. „лечение с вяра”, изцеряването се представя като преход от състояние на немощ в състояние на телесна и душевна сила и всичко това се случва по Божия воля. В процеса на лечението съществена е ролята на посредника, на застъпника на човеците пред небесния господар. Чрез своята молитва към Бога светците осигуряват здраве на всеки, потърсил с вяра тяхното застъпничество. Така молитвата и служенето – курбана могат да бъдат представени като своеобразен договор между човеците, Бог и светците.
 
Разказват Богдана Якимова Петрова, р. 1945 г. в Зверино, пенсионер, агроном; Борис Митов Кръстев, р. 1954 г. в Зверино. Работил в Български пощи и съобщения, пенсионер, занимава се със строителство и фотография, общественик, дарител; Иванка Драганова Колева, р. 1942 г. в Бовска Габровница, пенсионер, работила в завода за контактни елементи в Зверино; Лиляна Александрова Иванова, р. 1958 г., работила в БДЖ; Маргарита Цветкова Ценова, р. 1955 г. в Зверино, библиотекар;Славка Христова Найденова, р. 1944 г., бизнесмен; Христана Цветкова Митова, р. 1942 г. в Зверино, пенсионер, работила в завода в Зверино -поддържа курбана на оброка при Дръвото на Илинден.

Информатори / Автори
Калина Тодорова
Споделяне

Истории от Зверино

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa