История от Враца

Любим...

Враца

Любовни разходки и журове в Кемера, танци на Лидовенеция, файтони, сватби и градски празненства

Категория : Вярвания и традиции / песни

Любовни разходки и журове, танци на Лидовенеция, файтони, сватби и градски празненства

Любимата учителка на поколения врачани Мария Гераскова си спомня своето детство и младост във Враца, ежедневито и празниците от средата на ХХ век, градските традиции и обичаи.

Мария Христова Гераскова е родена ма 16 март 1925 г. в гр. Враца в многодетно семейство. Завършва полувисшия учителски институт в гр. Враца със специалност “Детска и начална училищна педагогика”. През целия си трудов път работи като учител в детската градина в кв. Медковец. Дългогодишен базов учител на Института за детски учители. Активен участник в съставите за художествената самодейност към читалище “Развитие” - пее в градския хор и самодейната оперета. Дългогодишен активен читател на Регионалната библиотека.

Фотографиите са от семейния албум на врачанката Виргиния Константинова Дунчева, р. 1926 г. - от годежа (1905 г.) и сватбата (1906 г.) на нейните родители Ценка Таскова Карайончева и Константин Цветков Младенов, постъпил още 1896 г. като доброволец във 2-ри артилерийски полк.

***

Файтони, хора, паради и общоградски празненства

Файтоните беха на яйове - да не друсат, те имаха така и возеха мазно. И с прекрасни кончета. Тия коне ги украсяваха с какво ли не, колко е по-иска да е пръв файтонджия, толкова требва да му е красив файтона. Той има разни украшения, на капрата има специално место за камшика, дето удря, кончетата му са със звънчета, тука един голем пискюл, червен и на двата коня сложени и звънчетата и той седнал на капрата, зад капрата е вече там дето седят хора, возещите се. Колко му е по-елегантен файтона: с украси, със звънчета, с пискюли, с какво ли не, толкова е предпочитан. Вози богати хора. Беден човек не може да се качи на файтон. Файтоните седят вкъщи, всеки файтонджия си имаше место, сушинка за файтона. Отзад, където е седалката, меката седалка със облегалката, се слагаше чаршаф, обикновен чаршаф тъкан на стан, каквито ги правиме и колкото е по-голема дантелата, е такива големи дантели. Украсил, „облекъл” файтона с тия чаршави и сядат елегантни, хубави.

Сватби с файтони. Много сватби имаше. В неделите по четири-пет сватби. Една става в Кемера, друга става към болницата. Имаше много духови музики, тупат тупана, вият се хора, пълно с хора, отиват и гледат хорото, това е зимно време, отиват и ние децата се хващаме и играем. Друга сватба към пазарището, към площад „Руски”. На улицата, на улицата се играе, на двора на човека, който се жени - имаше големи дворове тогава - на двора и на улицата, толкова големо (хоро), ако не се хване, излиза на улицата. Площад „Ботев”, това беше паметника - под паметника, над паметника, до паметника, некогашния паметник. Играеше се хоро на Кирил и Методий, на общоградски празници.

Ооо, какви хора се люшкаха! „Шъ-шъ” -шъшкаха подметки и тогава какво нещо е, имаше девическа гимназия и мъжка гимназия, и гледаме кое момче си избира до кое момиченце да се хване, до коя ученичка, значи й симпатизира. На Кирил и Методи след обяд от три часа започваха хората, идва директора и към шест часа съобщават, че на другия ден няма да се учи. „Ура” - дигат директора на (ръце), но и той се хваща на хорото. На 24 май, не се празнуваше 11 май - сега по новото. Некога, по моето време, се празнуваше 24 май Кирил и Методий. Какви хора се люшкаха при паметника.

Враца имаше военно поделение, това поделение имаше военна музика, чудна, мощна военна музика. Ние, мойто поколение, имаше щастието, щото има военно поколение, да гледаме такива паради, военни паради сме видели. Гергьовденския парад сме видели. Каква изисканост, какъв строй, каква дисциплина, каква музика! То не е само парад, ами и молебен. Няма ги сега тия неща, няма ги тия тържествени паради и тия молебени, не. То е тържественост и ти се прибираш в къщи с една обогатена душа, с едно празнично чувство на Гергьовден и Кирил и Методий. Чудни празници!

Военната музика, балове и забави

Военната музика придаваше…., тюх че чудна музика беше. Духова музика. Мощна. Класически произведения изпълняваше, „Малка нощна музика“ на Моцарт изпълняваше, Щраусови валсове… Тя свиреше всека неделя след обяд, Враца гърмеше от валсове на Щраус. Духовата музика - във Военния клуб специално место направено - беседка. И на тази беседка - тя пазеше отсекъде, и от слънце, и от дъжд. И на тая беседка такива концерти, о-о-о, Враца беше щастлива, много щастлива! Да слушат тая духова музика. И това военно поделение придаваше на града особен колорит. Военните с пелерини облечени, стегнати, жените им с такива тоалети. Те си докарваха тоалети от чужбина, шапки от чужбина. Ставаха балове във Военния клуб, свиреха по цела нощ. Ние живеехме на „Петропавловска”, музиката… Цела нощ се чуват валсове, има бал във Военния клуб. Жените специални рокли са си донесли за бала. Военните много елегантно ходеха, много елегантни жени. Значи това военно поделение придаваше особен колорит на град Враца, не само с военната музика, не само с военните паради, ами със стегнатите, добре облечени хора. Чудно беше. Чудно! Нямаме сега вече това поделение. И нещо друго - то играеше и друга роля, патриотична. Въпреки че имало страшно, погребите когато са се запалили. Много, много тържественост, много хубаво е било! Кво значи един град да има една богата музика?! Какво значи да има едни такива представителни хора, които да служат за образец на стегнато облекло, на дисциплина, железна дисциплина?! Ми какви паради, военните как минават, Боже! И каските им, така маршируват, че каските им на главите скачат. Леле, как сме се възхищавали ние децата, от дисциплината, от строя, па и по-късно сме искали да бъдем като тех и сме минавали като тех. Това е било образец - военното поделение.

Аудио