„Бащино огнище не оставяй, стари обичай не презирай” – тези думи е казал възрожденецът Георги С. Раковски и те важат за всички времена.
Какво е човекът, който не познава своя корен? Дърво, чиито корени изсъхват и то умира. Интересът ми към народните обичаи е може би още от детските години. Още от много малка, аз обичах да стоя около бабите в махалата, да слушам как говорят за разни празници, за обичаи. Мога да започна с Великден, защото той е един от най-тачените празници на българските християни. В миналото се е празнувал много тържествено. Преди празника, на Велики четвъртък в нашето село има интересен обичай. В сряда се меси хляб и се правят колаци. Още има жени, в това число и аз, които спазват този обичай. От тестото се правят колаци - първо за Господ, за св. Дева Мария и за всички умрели близки от рода.
/Рисунка 1 в албума/ Това е за Господ. Питка, обточена със шнур, двоен. На питката се слагат, от тесто, пет кръста.
Вторият колак е за Богородица. /Рисунка 2 в албума/
После за починалите мъже от рода се правят колаци като на Господ, но не с двоен кордон, а с едно усукано тестено въженце. Поставя се един кръст в средата. За неженените - по-малки, с един кръст. За момченца – усукан шнур. /Рисунка 3 в албума/
За жените – като на Богородица, а за момичета – с неусукан шнур.
Накрая се прави Колак за забравените. Накрая и питката с яйцето, което се слага в средата и така се пече с другите колаци.
Вари се жито. Вечерта срещу Велики четвъртък момченца обикалят из селото с клопатарки /цвънчета от овцете/ и при влизане в дворовете казват на влашки: „ Цъкъ, цъкъ две яйца има в полога на стената, дай ми едното”. Стопанката дава едно яйце. Още по видело вечерта децата вземат тенекии и с пръчки думкат като викат и обикалят двора. Сутринта рано жените вземат колаци, слагат по една лъжица жито на тях, отиват на гробището и там разнасят на другите мъже и жени от тях. На Великден не се ходи на гробището, защото този ден е за радост, за здраве. Нали е Възкресение Христово. Хората казват, че тогава умрелите отиват за червено яйце. На Петровден също не се ходи на гробището, защото умрелите отиват за червена ябълка.
В четвъртък или събота се боядисват яйцата. В старо време са се боядисвали само червени яйца, защото червеният цвят е цвят на живота, на радостта. Не са правели и козунаци, а са месили парен хляб. Аз не успях да се науча как се прави този хляб, но той миришеше така хубаво, беше толкова вкусен, сравнявахме го със симида. В събота най-старият мъж от къщата отивал в лозята , /а те били на баира от южната част на АЕЦ сега/ да отсече клонче с три разклонения за така наречения БРАД. Клончето не се обелва. Брад правят в семействата, които имат ерген за женене. Брада се украсява с цветя, а на връхчетата се забожда по едно червено яйце. На втория ден на Великден излизат с този брад и се играело хорото МОМИНА. После отиват на река Огоста и хвърлят брада. Това хоро се играело от моми и ергени, за здраве.
В по-късни години вече този обичай отпада и „момината”се играеше от всички, но на втория ден на Великден. Аз, която съм роден 1926 година не си спомням за брада, но мъжът ми, роден 1910 година, си спомня как неговия прадядо Герго, а после дядо му Йон отивали да отсекат брад от лозето. Там имало крушево дърво, а от такова дърво се прави брад.
Сестрата на майка ми, която е родена към 1882 година , ми е разказвала как се готвели момите по нейно време за Великден. Тогава те са тъчели кенарлия платно за ризи, вълнениците си, бошчите /вълнени престилки/, плели са вълнени чорапи с чудни шарки, тъчели си пояси. Всичко това започвали още от късна есен. Тогава не допускали никой да влиза в стаята, където бил стана. Всяка мома сама си измисляла шарките, сама си предяла вълната, сама си боядисвала, сама си шиела ризата, плетяла дантелите за полите и ръкавите, пошивала полите и платките на ризите. На втория ден на Великден на хорото всяка мома излизала с приготвената от нея премяна и тогава почвало „момината”. Ергените с брада, момите нагиздени с новите премени, а около хорото се нареждали възрастните жени и по премяната избирали снахите си. Това било нещо като модно ревю-конкурс, може да се каже. Аз имам описание на женската и мъжката носия от нашето село, които наистина са прекрасни. Имам женска носия, дадена ми от свекървата на моята свекърва. Тя беше жива когато аз се омъжих, и почина през 1950. Свекърва ми е родена през 1885 и почина 1969г., а бабата не зная кога е родена.
Пропуснах да пиша, че питката с яйцето, правена на Велики четвъртък, се кади на Великден, начупва се и се слага в храната на птиците и животните пак за здраве и плод, а първото боядисано червено яйце се слага пред иконата и се пази до другия Великден, когато се заравя до корените на някое плодно дърво, за да има добър плод. Някои го зоравяли на нивата, за да има берекет. Това е за Великден.
Спомен на учителката Виолета Обретенова Гергова - краеведът на Хърлец в писмо до Калина Тодорова - съхранявано в РБ "Христо Ботев" - Враца