Репей в косите

Калина Тодорова

Репей в косите

или „движението”, вечеринките и забавите

От едната страна на реката вървят момче и момиче, а от другата – старец, със своята бабичка. Делят деня – от двете страни на реката. Или го събират. Всъщност вървят по един и същи път – старецът намества зрели ябълки в поцинкована кофа, когато се разминават. Двама по двама – като на „движението”: уж са с всички останали, гледат ги, поздравяват ги, но не ги виждат. Ако се огледат в реката, ще видят как много пъти тополите остават голи, последните листенца се веят в небето и после… Младо зелено след дъжд!

…Новата рокля на непознатата познато прошумолява. Поглеждат се и се познават. Трепкат тополите. Старецът се обръща след хвръкналите думи. Слънцето в кофата блести. Момчето се смее и поляната цъфти, мирише… Търси с нетърпеливи пръсти репея в косите ѝ – бенбен цвят на бодил. Плъзват мравки и охлюви, скакалци подскачат, щурци пеят и фазани се гонят във високата трева. Пеперуди, пчели и калинки по пръстите. Топла земя.

Катурват кофата и шарят с ръце в сеното. Момчето е забравило за репея – гледа в очите ѝ и птиче преминава през душата, просиява в детски дъх. Търкулната ябълка се спира в спомена. Чудо чуденце в тревата! Тополите отново са голи – слънцето достига до най-закътаното ъгълче, играе на зайче. Детето със златните коси шепне на вятъра, на щурците и слънцето…  Детето със златните коси пее в шареното:

Калинке-малинке – накъде е пътят?!

А тя пълзи на малкото му пръстче сънено, криволичи и извива, спира преди да хвръкне: „Тайна е! Тайна е! Тайна е!”. Дъхът му спира и всичко отвътре, и всичко вън замира. И е утро, и вечер, и ден, и нощ…

Калинке-малинке!

Вечеринка. Селско театро. Малка пиеска преди забавата. На сцената недодялано пристъпва момче, а момичето изнича колебливо зад зелен параван. Бутафорни дървета напомнят тополи и върби – криво изрязани, но грижливо замазани с блажна боя. Цинкова кофа с ябълки. Няма друг реквизит. Мястото на срещата. Забравени реплики. Сценична треска. Щурци, пчели и жаби – любителски запис на стар магнетофон. И прожектор в очите. Виждаме се един друг – трепетлики. Новата рокля на непозната познато шуми… Непохватни актьори. Аматьори. Но сме влюбени. И е истинско!

 *Не съм певица, но съм била артистка. Като момиче бех артистка. С каруцата ходехме зимно време – в Остров, в Крушовене, в Байкал… Давахме вечеринки: триста човека в салона! Вечеринки! И нощно време се връщахме – мойта майка ми слагаше тухла – да не ни замръзнат краката. Аз, като артистка, слизам от сцената, танцувам с мъжа ми – тогава още ергенин – и той вика: „Искаш ли да се ожениш за мене?“ Аз викам: „Боже, ти луд ли си?! Аз съм на 18 години – да се жена?!“ И отивам с него… Айдеее – ожених са!                                                                                                                                                                                                                       Баба Цека от Вадините

**В село имаше разходка. Или както ние го наричахме – „движението“. И започваше от Нисторови и стигаше до Цековци. Там задължително пристигаха всяка мома и ерген вечерно време. И дори се водеха „на отчет“ – коя мома е отсъствала, кой ерген… Влюбените отиваха и се хващат: отива той при момата, разхождат са и така са знае кой ерген с коя мома. И влюбените, за които се знае, че ще завършат тая разходка с брак, имаше дори обичай, та я изпраща. Обаче другите моми си ходеха така – на групички и като си тръгнеха от селото на тия групички – кой в източния край, кой в северния, кой в другия край и започваха песните! В нашия край имаше много моми и като стигнеха до дедо Йоло Дилов, и като започнеха да пеят – сичко слуша! Немаше радио, немаше високоговорител… След това ония от Юрковската махала – Миленка на леля Йордана – почваха па те! Даже оттатък – Сръбската махала, се чуваха тия песни. Това беше разходката!                                                                                                                           

Дядо Иван Гълъбарски от Синьо бърдо

***Движението в Тлачене, двама по двама хванати… – ние, децата, ходехме и репей… Репей, едно такова бодливо – фъргаме на момите в косите. И гледаме коя коса е най-гъста и най-къдрава – като се забоде, да не може да се отплете… Мушкаме се така, мушкаме се…   

Трите приятелки от Тлачене