ЛЯТНОТО ИГРИЩЕ - НЯКОГАШНАТА МОДЕРНА ВАКАНЦИЯ НА ВРАЧАНЧЕТАТА

За някогашните врачански ученици десетилетия на ред желаният край на учебната година се олицетворявал от празника Петровден. Този ден донасял много вълнения във Враца. За именниците, както и за редица дружества, денят е празник, за земеделците – началото на жътвата. Най-много вълнения донасял на учениците, учителите им и целокупното врачанско гражданство, което очаквало провеждането на годишните изпити на градските училища. Те се провеждали тъкмо тогава, по силата на една дълга традиция, увековечена в българската литература от прословутите “Радини вълнения.”
Настъпването на лятната ваканция е било не само повод за радост. Многото свободно време за учениците създавало грижи на поколения учители, родители и възпитатели още от Освобождението насам. С други думи тревогите на учителите били -какво да се направи, за да не се шляят безцелно децата по цяло лято. Така се стигнало до организирането на летни детски летовища, детски лагери и летни забавачки. В тях се събирали големи и малки, бедни и по-заможни деца. А през 1933 г. в двора на училище “Христо Ботев” се открива и първото лятно детско игрище за врачанчетата. То е организирано по примера на Американската фондация “Помощ за Близкия изток”, която открила Образцово детско игрище в София. С програма за заниманията и уреди за игра, то предлагало чудесна алтернатива за осмисляне свободното време на децата през лятото. Затова и общината още през 1934 г. предоставила специален терен до болницата, където се построили съоръженията и лятното детско игрище се организирало по всички правила.
Затова тъкмо този ден - Петровден е избран и за тържественото откриване с военна музика и водосвет на модерната тогава придобивка за врачанските деца.
Разположено “в чудно красива местност в района на болничния парк, в подножието на водопада “Скакля” и под непосредствения контрол на учителите” то давало възможност на 200 врачански деца да прекарат лятото смислено. Отчетите на възпитателите обобщават всяка есен резултатите от организираното провеждане на летния отдих: “Ролята която изигра игрището е грамадна: освен че разви качества нужни за училището и семейството, предпази децата от зловредното влияние на улицата; закали и укрепи техните телесни и душевни сили. Въздейства също върху обогатяване познанията за природата и разви любов към Родината.” Закаляване, възпитание и предпазване от зловредното влияние на улицата през свободното време на децата – това са целите, които си поставят инициаторите: “Съюза за закрила на децата в България”, подкрепени от учителите.
Тези цели само на пръв поглед изглеждат твърде амбициозни за едно детско игрище. Обаче в програмите на ръководителите за работата с децата се вижда, че играта може да бъде много сериозно нещо. Главният възпитател разкрива, че играта не само има възпитателно значение, но и образователна стойност! “Младежът обича играта не от мързел, а защото в нея влага голяма сериозност, усилия и корпоративност. Със съзнателно и планомерно занимание в играта ние възпитаваме младото поколение към упорита предначертана дейност в живота.” Върху тези цели и това разбиране за играта е построена идеята за летните детски игрища, дала на врачанчетата истински летен лагер в града.
Под надзора на трима ръководители и училищния лекар и въз основа на специалните наредби за летните детски игрища, се създала една не само сериозна, но и целенасочена организация. С нея в продължение на два месеца децата се приучават на дисциплина и ред, дневен режим, както и “чрез труд към просвета”. Те изпълнявали ежедневно конкретните задачи, "подредени" в дневен режим. Откриването на заниманията сутрин започвало с подготовка на игрището и ритуал по вдигане на знамето. След това се редували беседи и игри, последвани от общо хранене в столовата на училище “Христо Ботев”. Осигуряването на еднакво спортно облекло спомагало за приобщаването и приучаването на децата към режима. За успешното водене на заниманията съдействало и организирането им в няколко групи, които да следят за реда и дисциплината. Чистачната команда се грижила за игрището и столовата; детската полиция следила за реда и дисциплината и най-вече да не влизат външни лица; командата по прехраната сервирала храната в столовата, а на командата по пренасянето на уредите била възложена най-отговорната задача – надзора върху съоръженията.
Поради усложняването на военновременната ситуация през 1943 г. игрището престава да се организира. А дотогава над 200 врачански деца всяко лято по време на ваканцията се радвали на своето модерно лятно игрище.
Запазените снимки в Държавен архив - Враца показват днес на врачани една забравена някогашна модерна придобивка за града. Вероятно и доста врачани имат подобни снимки в албумите си, където са запечатени моменти от една незабравима и неповторима вече ваканция.

Информатори / Автори
Весела Пелова - Държавен архив - Враца