Царевец
ПРЕДАНИЕ ЗА ЙОТО ГЕРЧEКА И ДЪЩЕРЯ МУ ЙОНКА
Категория : Моята история / нашата история
ЙОТО ГЕРЧЕКА И ДЪЩЕРЯ МУ ЙОНКА
Това е истинска случка, записана в един кожен требник на поп Кръстьо, който е прапрадядо на известния поет Кръстьо Пишурката. Книгите поп Кръстьо е донесъл от Киев. На една от тях на кожения требник пише: “Записа се в лето 1687-мо, донесох книгите от Киев и да съ знай коги Герчека уби дъщеря си Йонка …”
Йото Герчека е имал четирима сина: Мило, Драган, Доброслав, Цоло и една дъщеря - Йонка. Хубавица била Йонка и хубостта й не убягнала от очите на местния турчин субаша. Влюбил се той внея, започнал често-често да гостува у Герчаковия дом и всеки път дума за Йонка отварял. Няколко пъти я искал за жена, обаче Герчека не скланял да му я даде. “Та как ще дам едничката си щерка, радостта и светлинката на очите ми, милостта на сърцето ми в чужди, агарянски ръце?! Как тъй род и вяра да опозоря? Как Йонка да зачерня?!” - Думал си клетият баща и стискал корави длани в твърди юмруци.
Ала турчинът не се отказвал от своето. Една вечер събрал верните си другари и нахлули в селския дом, за да вземат Йонка насила. Още щом ги видял, Герчека разбрал, че не ще може да отърве дъщеря си от погански ръце и бързо си дал вид, че се съгласява да я даде доброволно. Наредил на жена си да наготви вкусни гозби и с богата трапеза да нагости агите, а Йонка изпратил да наточи от най-хубавото вино. Не след дълго и той излязъл, за да нахрани стоката. Но не отишъл в обора, а слязъл в мазето при дъщеря си. Заварил я наведена пред бъчвата, дори не го видяла как замахнал и с един удар я убил на място. Така от обич към чедото си - за да не попадне сред неверниците - погубил Йонка. За да заблуди агите, че е станало случайно нещастие, опънал бъчвата от подвалите и тя затиснала вече мъртвата девойка. Повярвали всички в нещастния случай. Никой не допускал, че бащата сам е погубил рожбата си.
На другия ден, след като погребал едничката си дъщеря, Йото Герчека, със стиснати юмруци започнал да тъпче по пресния гроб и да повтаря: „Така, Йонке, така, чедо, така, синко! Да те знае татко ти къде си! Да не попаднеш в агарянски ръце!”.
Предание от с.Царевец. Публикувано е в сборника на К.Динчев “Юнаци още комити”,1993г. под заглавие “Пенчо Герчака и дъщеря му”, с.115-116. Зап. от Иван Ц.Костурков, с. Царевец, Врачанско,1988г.
Истории от Царевец
-
ПРЕДАНИЕ ЗА ЙОТО ГЕРЧEКА И ДЪЩЕРЯ МУ ЙОНКА
- Моята история / нашата история
-
КУНИНО ПЛАТНО
- Моята история / нашата история
-
ЖИВОТО ДЪРВО
- Откак се е село заселило
-
ЛЕГЕНДА ЗА ЦЪРКВАТА “СВ.НИКОЛАЙ” В ЦАРЕВЕЦ И ЗА ТОВА КАК ВЛАШКО СЕЛО БИЛО ПРЕИМЕНУВАНО
- Откак се е село заселило
-
ДЕНКА ЧЕРНА РОБИНЯ
- Вярвания и традиции / песни
-
Две жътварски песни, пети от баба Нешка Христова
- Вярвания и традиции / песни
-
Из историята на Царевец
- Откак се е село заселило
-
Средновековната църква "Св. Никола"
- Фотоархив
-
За името на селото, Живото дърво и Влашки дол и други местнисти
- Откак се е село заселило
-
Легенди и предания за родове и местности
- Моята история / нашата история