Разказв...

Малорад


Историята на едно касаче - Баба Янка и чеизът на нейната баба Янка


Категория : Моята история / нашата история
photo

Историята на едно касаче - Баба Янка и чеизът на нейната баба Янка

Разказва Янка Иванова Велковска, р. 1934 г., отгледана от своята баба Янка Иванова Пуновска:

"Това касаче го имам от баба Янка. Тя има брат, нейната  майка умира и я оставя на пет години, за нея се е грижила нейната баба (отгледала я). Брат ѝ Найден го взима баща му и той го отглежда. Жени се, има си дете, то се разболява, отиват на лекар в  Сръбеница, сега Софрониево и на връщане се задава силна буря.  Не са могли да продължат, заради лошото време и се скриват в една колиба. Там намират смъртта си и тримата. Касачето  било при Найден, прибира го баба Янка и го съхранява. А след нейната смърт,  66 години го поех аз и го съхранявах до ден днешен. Тя ми подари касачето.  И чеиза наследих, всичко, на нейния дом съм тук в село Малорад.

Моята баба Янка беше  голема  работница, всичко работеше и от нейната работа, по-хубава немаше. Касачето се ползваше при празници, Коледа,  Василовден, вечеринки. Вземаха го млади хора, ползваха го и аз се радвах да го взимат. На Василовден го взимаше брат ми, обличаше го и отиваше да сурвака. Касачето е изработено от баба ми за нейния брат, когато е бил още ергенин носел го е като балтон. От нея имам изработен вълненик, много хубав, много хубава престилка. Имам и един сукман, който е може би на 150 години. Касачето и вълненика съм подарила на читалището, а имам и един сукман, който е семпло ушит с шевица червена.

Аз също много шиех – на моята сватба всички кърпи бях пошила (бродирала). С моя съпруг Христо се оженихме 59-та година. Неговите родители искаха да правим сватба, аз им казах, че нямам нищо напротив, бях готова, бях избродирала много неща: покривки, чаршафи, възглавници и тъкани кърпи. Баба ми ме беше научила и шиех от малка. Научила съм и моите деца да бродират."