Баница


Църквата *Св. Възнесение*


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквата *Св. Възнесение*

Най-ранното сведение за християнски живот в землището на село Баница е за съществуването на манастира „Св. Никола”. В него е написано Банишкото евангелие – един от шедьоврите на средновековната българска литература, в което са отбелязани всички християнски празници и почитани българските светци. Твърде оскъдни са сведенията за по-нататъшната дейност на църквата и свещениците през епохата на османското владичество. Във войнушките регистри от 1548 г. се споменава „войнук поп Трифон, син на Радослав, вместо Драйо, болен и немощен, от село Баниче. Ниви-16, лозя-1”. В семейния архив на Хаджитошеви се среща името на поп Никола от Баница, който е включен в списъка на свещениците от Врачанско, платили исканата от Патриаршията помощ в размер на 12 гроша. В приписка от 1835г. се отбелязва, че свещеник в Горно Пещене е поп Тодор от Баница, но тъй като е полуграмотен, селяните извикват за църковните си потреби свещеника от Враца Тодор Николов. В историческата справка за село Баница от 1927 г. се отбелязва, че децата на селяните са учени на грамотност от поп Никола и поп Стоян – баща и син. Преди Освобождението и след него свещеник в селото е поп Тодор Николов от Долна Кремена.
     Столетия след разрушаването на манастира, в Баница няма изградена църква. Ежедневният християнски живот протича в семейна среда. Във всяка къща има иконостас в източния ъгъл на голямата стая, където е поставена семейната икона и мъждука кандилото. На големите празници мъжът, глава на семейството, прекадява и благославя храната. Стриктно са спазвани постите и другите християнски обичаи, особено от жените. В м. Кръста,  при големите дъбове, оброчният камък беше срастнал с дънерите на дърветата. Навярно е от най-стари християнски времена. Тук се събира цялото село, принася се курбан от овни, в големи казани се вари молитвеница (специална чорба от месото) и се раздава на селяните. Оброците тук са посветени на „Св. Иван Летни” и „Св. Илия”, а в Калугер оброкът се прави на летни „Св. Никола”.  В решение на Общинския съвет от 1924 г. комисията по ТПС се задължава да отдели 15-20 декара в лозята „При дървеета” за оброк, почитан от древни времена.
      В църковно отношение Баница е включена във Врачанската епархия. Изпращаните от Цариградската патриаршия гръцки архиереи нехаят за религиозно-нравственото състояние и просветата на повереното им българско паство. Тяхното внимание е насочено към събиране на данъците за собствена издръжка и за пешкеш (подарък) на султана. Особено показателен е случаят с епископ Серафим (1762 – 1793), който налага изключително тежки данъци. Той влошава положението на свещениците, принуждава ги да се нагърбят с допълнителни повинности към епархийския си архиерей, за да им бъдат опростени непосилните парични налози и за техните домочадия да остане поне „ един комат хляб”. Врачанска епархия преминава ту под юрисдикцията на Видинската, ту на Търновската митрополия. През 1762 г.  е възстановена в ранг на епископия. През втората половина на XIX в., във връзка със засилената църковно-национална борба, религиозният живот във Врачанския край, включително и в Баница започва да придобива все по-организиран обществен характер. През 1861 г. врачани започват борба против новоназначения гръцки владика Паисий. Те го осмиват във вестник и той е принуден да избяга от Враца във Видин. През 1867 г. оряховчани се отричат от него и свещениците във Врачанския край вече признават вулите (свидетелствата за брак), издавани от общините, а не от епископията. Най-накрая през 1868г. Паисий е отстранен. Две години по-късно, през 1870 г., със султански ферман е създадена Българската екзархия. С това се слага край на тиранията на Цариградската гръцка патриаршия и е създадена сериозна предпоставка за бъдеща политическа независимост на българите. За съживяването и развоя на църковно-религиозния и училищно-просветния живот във Врачанска духовна околия особена заслуга има митрополит Аверкий Петрович (1873-1884). Тъй като в повечето села нямат нито църкви, нито училища, митрополит Аверкий ги поощрява да строят и откриват такива, а „дето не може, по нямание на средства – параклиси”. За да избегне законните формалности при църковното строителство, владиката насърчава паството си да строи училища, за които не се изисква специално разрешение (ферман), по изготвен от него план. Според замислите на находчивия архиерей, всяка училищна постройка трябва да се състои от 3 помещения: източното служи за олтар, средното за храм под формата на еднокорабна базилика, а западното, което напълно се отделя с преградна стена и има комин, да се използва за нуждите на същинското училище. Баничани вероятно се вслушват в съветите на Врачанския владика и започват да събират пари за църква и училище.  Първата обществена сграда е училищната, построена в 1874 г. (според Кръстьо Ралчев). Руската статистика посочва, че в Баница има и църква и училище. В 1883 г. Врачанският околийски началник Никола Обретенов потвърждава, че източната стая на училището се използва от децата „и в същото време служи за черква, в която има накачени кандила и икони... Селяните са се пазарили за 55 хил. гр(оша) да си правят черква. За напролет имат около 30 хил. гр(оша) готови”.
         Църковното дело след Освобождението. Най-старите архиви на църквата, запазени до днес, са регистрите за раждания, умирания и венчавки от 1881 г., водени от поп Тодор Николов. И след Освобождението за черква е използвана източната стая на училището. Трябва да се има предвид, че за построяването на църква и след Освобождението е нужно доста време и спазването на редица изисквания. Съгласно Окръжното предписание на Министерството на вътрешните работи от 19 май 1884 г., № 4133, първо „се влиза в споразумение с местния архиерей или неговия наместник и ако те укажат, че съществува нужда да се построят черкови в дадено село, ще им се разреши да строят такива“. За това трябва да се уведомяват околийските началници. След това се иска разрешение от архиерея, договаряне с майстори за строежа, изготвяне на план и т.н. Строежът в Баница е започнат по това време и не се налага спазването на тези разрешения. Планът на църковната сграда е типов, тъй като по същия план са построени храмовете в Голямо Пещене и Мраморен.  Новата сграда на църквата се издига на най-високото място, близо до изворите в центъра, което в най-стари времена е гробище и около което възниква селото.В преписките за строеж на нови църкви от архива на врачанската митрополия се срещат данни и за храма „Св. Възнесение” в с. Баница. В писмо от 27 май 1885 г. на Председателстващия иконом до Представителите на съзиданието на храма и църковното настоятелство в селото се обръща внимание на оплакването на майстор Иван: „За новосъздадения Ви храм Вие му дължите около 14 500 гроша, които ако и да ви е искал няколко пъти не му ги давате”. Молбата е да му се заплати поне половината. С две писма от 16 и 18 юли 1885 г. Председателстващият иконом изпраща на настоятелството на храма две заверени книги „прошнорувани, прономерувани и подпечатани с печата на съвета”, в които да се записват приходоразходите на храма. В списъка на селата от врачанското църковно окръжие, имащи черкви, изготвен на 28 август 1885 г., сред 20-те посочени е и с. Баница.
        Баница е самостоятелна енория, в която влиза и с. Оходен, Белослатинска околия. От януари 1890 г. тя временно преминава към Мраморенската енория, в която влизат селата Мраморен и Горно Пещене. Свещеник е Младен Кирков от с. Мраморен и седалището му е в Мраморен. Църковни настоятели са Иванчо Рашков, Герго Николов и Дино Вълчинов. В писмо от Врачанската митрополия от 4 юли 1890 г. до общинския кмет на с. Баница „настоятелството се задължава да направи потребното разпореждание да загради църквата и се приготват нуждните потребления за освещаването й на идущата есен, което най-главната работа е на настоятелството с помощта на общинский съвет начело с кмета”. От 17 ноември 1890 г. Младен Кирков става енорийски свещеник на Баница и Оходен „по свое желание и по интереса на светата църква на основание на постановлението на митрополията от 21 август 1891 г. под № 102 и съобщено с предписание от 6 септември 1891 г. под № 1108”. В сведение изискано от Врачанската митрополия той отбелязва: 1. Роден в с. Мраморен. 2. Следва в първоначално училище в с. Тишевица до четвърто отделение. 3. До ръкоположението си бях учител 3 години наред и две години войник в I пътни Софийски на княз Александър полк. 4. На 13 август 1889 г. бидох произведен в „Диакон”, а на 15 същий в „свещеник”, притежавам и ръкоположително свидетелство от 25 същий. 5. Ръкоположен в съборната църква „Св. Николай” във Враца за с. Мраморен и Горно Пещене от Митрополит Константин”.
       Свещеникът стриктно извършва освен религиозните и административните си задължения: изпраща писма до Врачанския митрополит с молба как да постъпи при желание за съпружество, когато има съмнение за близки роднински връзки; иска разрешения за издаване на вула. Съгласно чл. 118 от закона за настойничеството уведомява кмета на с. Баница за починали жители, които имат непълнолетни деца (вкл. до 19 г.) и притежават движими и недвижими имоти в землището на селото, дава сведения за родените и умрелите всеки месец. До края на 1892 г. това е задължение на свещениците, а след това регистрите за раждания, женитби и умирания се водят от кметовете.
      Църквата е построена, но нейното доизграждане изисква още средства. Църковното настоятелство иска помощ от общинския съвет в Баница, тъй като всяка година разходите надминават приходите. Молбата е за „един постоянно производителен имот”. Общинският съвет приема постановление на 20 февруари 1892 г., но то не се утвърждава от Врачанския околийски началник. Църковното настоятелство събира периодично доброволни помощи от населението в натура, основно кукуруз, предлага го на търг и парите остават за църквата. На 12 май 1892 г. то дава 274 лв. на врачанския коюмджия (златар) Мишон Коцов за направата с негово сребро на „потир с принадлежностите му (потир, дискос, чаша за теплото, лъжица, копие, дарохранителница и кивот за сухо причастие)”.
       Още на 8 ноември 1891 г. е подписано Условие между Банишкото църковно настоятелство, по-първите христиени на Банишката община и иконописеца Велко Илиев от Оряхово за „следующите вещи и изображения”:
  1. Сев. Южи двери с иконите на Арх. Стефан и Арх. Михаил.
  2. 1 Царски двери според остав. ни форма.
  3. 1 Икона за иконостаса Св. Богородица.
  4. Петнадесет апостолски икони.
  5. Зад престолието кръст с принадлеющите според остановената ни форма.
  6. Честний кръст с ……….име с дата лоза позлатена според остановената ни форма.
  7. Една плащеница.
  8. Над. артиката храма.
  9. Темплото с Св. Троица и др. принадлежности.
  10. Зарите и кръста на влад. трон – позлатени.
  11. Всички други дървени и жилезни вещи от вътре и вън ще са боядисани и лострика.
  12. На Темплото три линии ще са позлатат.
          Възнаграждението на иконописеца според личното ни съгласие е 1300 лева, от които 100 предплата и при свър. на работата 700 т.е. 5 априлий 92 г. и 500 на 8 ноемврий”.
      Условието е подписано от църковното настоятелство: председател свещ. Младен Кирков, членове – Мико Попов, Йованчо Рашков, Николчо Печов; по-първи христиени: Ив. Данчов, Тодор Милков, Николчо Данкин, Николчо Коцов, Тодор Иванов, Митю Данков. Към условието има „Прибавка”:
       „Освен обозначените … условия, задължения, иконописец Велко Илиев се задължава без никакво друго възнаграждение, да боядише както троновете така и дюшемето в църквата и олтаря с мазна кахвениева боя, така също и да изпише на цената на проекомидиета образа на Спасителя благославящ чашата и хляба”. Съдържанието на това условие е потвърдено от Врачанската митрополия на 14 март 1892 г. и на 2 април с.г. е връчен един екземпляр на иконописеца от църковното настоятелство. На 19 април с.г. майстор Велко Илиев подписва разписка за получени от него 600 лева според условието, на 26 ноември са му донесени още 70 лв. от Янко Николов.
       Договорената сума за изписването на църквата не е изплатена цялата в срок. С писмо от 18 декември 1898 г. Врачанският митрополит Константин обръща внимание на свещеника и църковното настоятелство, че дължат още 244 лв. и 90 ст. по един изпълнителен лист на съдебния пристав. С рапорт от 20 декември  с. г. свещеникът обяснява, че сумата от 1300 лева е разхвърлена поравно на всяко християнско семейство в селото. Тъй като не всички са се издължили църковното настоятелство е съставило списък и го е предало на кмета за събиране. Църквата няма възможност, разполага само с 20 лева.   
   В отговор на писмо № 1893/13 авг. 1898 г. на Министерството на външните  работи и изповеданията, Врачанското църковно окръжие изисква сведения за архитектурата, църковната живопис и скулптурата на църквите във Врачанско, в които се извършва богослужение. Банишкият свещеник Младен Кирков дава много ценни данни за църквата „Св. Възнесение Христово“:
„1. Храма на църквата „Св. Възнесение Хр.” има само един престол, на който се служи всекой празничен ден.
2. Църквата е построена на 1884г., на връх земята и по съвременен стил.
3. Майстор-архитект е бил Къньо Славов, заедно с другите майстори-зидари от град Трявна.
4. Иконописец-зограф на всичката църква е бил зографа Велко Илиев от Деборско (Македония), а сега живущ в град Оряхово.
5. Кой е нейн ваятел (марангосчия) т.е. тоя, що е работил иконостасът (темплото) от дърво или камък – братя Енчо и Иван, тоже от Трявна са изработили темплото, иконостасът, владикова и други тронове и прозорците. А царските и бочните двери е изработил Нестор Илиев от Деборско (Македония).
6. Църквата като нова не е пострадала в нищо. Построена е на ново място, в гробищата на латински християнски народи, несъществующи сега тук и неизвестно кога са съществували тук.
7. В църквата се служи на Апостол, положен на престола през 1892 г. от Негово В. Преподобие Българский Архимандрит Илия Николов, а осветен от Негово В. Преосвещенство Св. Врачанский Българский Митрополит Господина Константин.
26 август 1898 г. с. Баница Енор. Свещеник Мл. Кирков”
   

Информатори / Автори
Анета Дилова / Храм *Св. Възнесение*, село Баница, 2019

Истории от Баница