Още след установяването на 2-и артилерийски полк във Враца през 1891 г., врачани стават свидетели на първата тържествена панахида, отслужена на Голямата Архангелова задушница. Организиран е военен парад на градския площад в памет на падналите за родината. Оттогава тя става основно съдържание и неделима част от празничния календар на врачани. Провежда се с участието на всички местни власти, учреждения, учащите и гражданските организации. Архангеловден придобива допълнителен смисъл като боен празник на военните части и ден за почит към загиналите български войници и офицери след Сръбско-българската война от 1885 г.Враца
Враца празнува Архангеловден
Категория : Вярвания и традиции / песни
Враца празнува Архангеловден
Военните церемонии започват още вечерта преди Голямата Архангелова задушница с тържествена заря и молебен на площад „Хр. Ботев”. Украсата на църковния аналой е предмет на грижлив подбор. На него, освен сварено жито, запалени свещи и тамян, са поставяни портретите на народните будители – Паисий, Софроний Врачански, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев; ликовете на загиналите герои от гарнизона - офицери, подофицери и войници; скулптурите на убитите офицери и подофицери от пехотните 15-и и 35-и полкове. На видно място са подреждани снаряженията на Артилерийския полк. Поканвали се специално живите роднини на загиналите врачани и пострадалите от войните. Специални жертвеници с измир и тамян се палели в памет на загиналите и се провеждала заря-проверка. Церемонията завършвала с факелно шествие, което начело с музикантския взвод, минавало през целия град и стигало до казармите. Военен пост оставал цялата нощ до аналоя на площада.
Самата Архангелова задушница се отбелязва с панахида, молебен и парад на площад „Хр. Ботев”, следван от тържествен обяд и военни учения с войнишки игри. След обяда музикантският взвод изнасял музикално соаре в градината на Военния клуб, а вечерта в салоните на клуба се провеждал офицерският бал.
Тази богата и зрелищна празнична програма радвала ежегодно гражданите на Враца до средата на ХХ-ти век като една от най-забележителните градски традиции. Интересното е, че освен самото двудневно честване, се провеждали и цяла седмица репетиции за зарята и парада, за радост на врачани. Организацията на това значително събитие срещало изключително съдействие от общинската управа. От нейно име се изработвала програмата и се изпращали поканите до всички граждани и организации, училища и учреждения - да почетат с присъствието си бойния празник на гарнизона. Разпореждало се офлагването на всички учреждения, дюгени и къщи с траурни и национелни флагове. Въведено било едноминутното мълчание, със спиране на движението, камбанен звън, пускане на всички фабрични сирени и запалване на електричеството точно в определен час на обяд.
От 8-и ноември 1925 г. Архангеловден започва да се чества и като ден на българската полиция и той се вписва в традиционните военни паради на врачанския гарнизон. Врачанските полицаи отбелязват деня си с църковна литургия и участие в парада, а вечерта - и с полицейска вечеринка. На нея се приготвяла обща празнична вечеря за всички чинове и томбола с награди.
В отделни години околийският полицейски управител канел видни и уважавани граждани в управлението, за да даде отчет за работата през годината и да отговори на въпросите им. Тогава получавал и приветствие от името на гражданството и благодарност за добре свършената работа.
Весела Пелова / В: Празничен народен календар от Врачанския край, 2007
Истории от Враца